Махмурлук.ком

За да омекне вкусът на питието, холандците започват да добавят за аромат билката хвойна. Дотогава тя е известна със своите медицински качества - облекчавала болките в гърба и помагала при бъбречни заболявания. Прибавянето на хвойна към ферментиралия спирт, от една страна, подобрило вкуса на напитката, а от друга, тя придобила и лечително действие. Затова в началото се консумирала по-скоро като лекарство за различни дребни болежки, отколкото за удоволствие. Възстановителните свойства на питието вдигали на крак много холандски войници в тогавашните завоевателни войни. Така напитката получила названието "Холандски кураж” . По-късно името се променило - холандската дума за хвойна била съкратена от англичаните на джин.
Джинът става особено популярен в островната държава. През 1740 г. литрите джин, които се произвеждали в Англия, били шест пъти повече от тези на бирата. По това време се появили безброй магазинчета, които се специализирали само в продажбата на джин. В началото на 18 век в Лондон имало около 15 000 бара и магазина. Повечето от половината от тях процъфтявали благодарение на тази алкохолна напитка. В днешно време не холандците, а англичаните държат първенството при производството на джин. Най-известният и широко разпространен дестилиран джин е” Лондон драй джин” - неговата алкохолна основа задължително минава през процес на дестилация, а след прибавянето на билковите съставки той се дестилира втори път.
Джеймс Бъроу, създателят на джин "Бифитър", започнал своя бизнес през 1820 г. Като бивш аптекар той прекрасно знаел как да смесва алкохол и различни аромати. Бъроу основал първата дестилация на джин на бреговете на река Темза в Челси. Името на напитката, която започнал да произвежда, той избрал буквално с поглед - гледайки гардовете на Лондонската кула. Тя била охранявана от едри, силни мъже в колоритна униформа, които всеки ден получавали за храна големи порции телешко месо. Тези мъжаги и до днес са изобразени на етикетите на джин "Бифитър". Така от английската фраза "Бифитер” дошло наименованието на произвежданата напитка.
Днес "Бифитер" се продава в над 111 страни по света. Най-големите пазари на тази марка джин са Испания и САЩ. От своето създаване през XIX век "Бифитер" се очертава като една от най-продаваните марки луксозен Джин. Успехът се крие в оригиналната рецепта, която и до днес продължава да се пази в тайна. Джинът станал предпочитана напитка през Викторианската епоха, но едва през двадесетте и тридесетте години на XX век, когато навлязла модата на коктейлите, той се превърнал в световноизвестно първокласно питие.
Съвременният лондонски сух джин се появил едва през 19 век благодарение на изобретения през 1832 г. колонен дестилатор. В този си вид от причинител на здравни проблеми джинът скоро започнал да участва в оздравителни процеси - в Британските колонии с тропичен климат той си извоювал ролята на придружаваща напитка към хинина, който тогава разтваряли в газирана вода и използвали против малария. Така се появил един от най-старите коктейли оцелял и харесван и до днес -джин с тоник.
Британските моряци първи се влюбили в напитката, която се получавала от комбинацията на джин с леката горчивина на кората от тропическото дърво ангостура. Благодарение на тях тя била разпространена из цялата Британска империя. На много места този коктейл се нарича розов джин, а за хората от Малайските острови той е джин пахит - на местния език означава горчив.
Отдавна медицината е признала, че както смесеният джин с тоник, така и джинът в комбинация с горчивата ангостура имат своите лечебни свойства. Той парира маларичната треска и успокоява нередовните черва.
Днес розовият джин е изискано питие, което по традиция се пие без лед. Някой вече го наричат "питието на Джеймс Бонд" - той пие точно такъв джин в филма "Мъжът със златния пистолет".
И днес продължава конкуренцията между различните английски търговски фамилии, които произвеждат джин.

Пърженият бекон е най-доброто и най-евтиното средство, с което можете да преборите махмурлука. В това са категорични учените от Центъра за живот в Нюкасьл. Според тях храната засилва метаболизма, а той пък помага да се преодолее опиянението. В хляба има много въглехидрати, а беконът е богат на мазнини и белтъчини, които се разпадат на специални аминокиселини -така нужни на организма. Според британеца Елин Робъртс алкохолът изтощава невротрансмитерите, а беконът ги стимулира, което означава по-добра работа на мозъка. Така че на закуска след бурна вечер може да си върнете доброто състояние и самочувствие, като похапнете пържен бекон.

Най-важна си остава препоръката да консумираме алкохол разумно. Защото иначе неприятностите започват: Ставате сутрин, а главата ви се “цепи” от снощното твърде наситено парти, където не помните броя на изпитите от вас чашки.
Не е зле преди всичко да се измиете основно.
Направете няколко гимнастически упражнения – нищо, че главата ви не е в ред. Изпийте чаша топъл липов чай. Ако главоболието продължава, вземете нещо обезболяващо, но не прекалявайте. В момента вашият организъм постепенно се освобождава от влиянието на голямото количество наркотик, приет във вид на концентриран алкохол.

Не забравяйте, че в цветовете на липата се съдържат полезни полифенолни съединения, билкови вещества и витамин С. Затова отварата от липов цвят може сполучливо да се използва като средство против махмурлук.

Алкохолът не щади бъбреците и жлъчката. Та че няма да е зле да направите отвара от десетина сварени зърна черен пипер. Почакайте течността да изстине и на няколко глътки я изпийте. Не е приятно, но затопля стомаха, а бъбреците и жлъчката ще се “съвземат”.

Натрошете на дребни късчета дъбова кора, залейте с вода със стайна температура в съотношение 1:20. Сложете капак на съда и загрейте до кипване, като разбърквате често. Оставете отварата да се охлади 30 минути, прецедете и прибавете още вода до първоначалния обем. Това е много добро средство не само за алкохолно, но и друго отравяне. Галовата киселина на дъбовата кора трансформира солите на тежките метали, алкалоидите и белтъците в неразтворими частици, което затруднява всмукването им от организма.
Б.Т