Махмурлук.ком

Кратка история на винарството

Виното съпътства човека от дълбока древност, още кога¬то е започнал да води заседнал живот. Едни от най-старите паметници за развитието на винарството са запазени в древния Египет. В гробницата на фараона Тутанкамон са намерени три големи амфори за вино и много инструменти и рисунки.
Лозарството в Сирия, Финикия и Либия е във връзка с египетската експанзия. От папирусите на Синуха се разбира, че в Сирия има повече вино, отколкото вода.
Римското винарство също има древен произход. Латинските агрономи Плиний, Калумела, Варон и др. дават в трудовете си много интересни сведения по основните въпроси на винарската технология като бистрене, филтриране, купажиране, напупгване със серен двуокис и др. Римляните са ока¬зали голямо влияние върху развитието на винарството в различни те страни на своята обширна империя, включително и върху земите, заети по-късно от българите. Върху каменните колони и фронтоните на древните римски сгради, останки от които и досега се намират край много наши селища, са изсечени изображения на лози грозде, чаши и винарски съдове.
В древността и траките са се славили с добрите си вина. Омир пише, че кораби, натоварени с гъсти и силни тракийски вина, са стигали до гръцкия лагер пред Троя.
Старите българи приели от славяните и продължили винарските традиции на траките. Лозарството процъфтявало, но изглежда и пиянството е взело големи размери, което наложило през времето на хан Крум да бъде издаден закон за изкореняване на лозята. Във връзка с този закон е и легендата, която и до ден днешен се помни и преразказва от народа, „че виното е дало смелост и сила на героя, който убил страшната ламя".
По време на османското господство винарството по нашите земи запада рязко, тъй като мохамеданската религия забранява пиенето на вино. След Освобождението винарството отново се развива, но дребнособственическият характер е попречил за издигането му на научна и техническа основа. Известна предпоставка за подобряване техническото ниво на винопроизводството са създали изградените кооперативни винарски изби. Първата кооператив¬на винарска изба е създадена в Сухиндол, Великотърновско, през 1909 г. По-късно такива изби са създадени и в други лозаро-винарски райони на страната. В тях обаче се е преработвало едва около 5 на сто от количеството на произведеното грозде.
Коренна промяна в развитието на винарството настъпва след национализацията и създаването на Държавния спиртен монопол през 1947 г., преименуван по-късно (1952 г.) в Държавно стопанско обединение (ДСО) „Винпром". За кратък период от време се изгради мощна материално-техническа база на винарската промишленост в цялата страна. Създадоха се специализирани предприятия (цехове и заводи) за обработка, стабилизиране и бутилиране на вина — за износ и за вътрешния пазар, с годишен капацитет десетки милиони бутилки. По износ на бутилирани вина България се нареди на едно от челните места в света. Разработиха се и се внедриха технологии за производство на различни типове и марки вина и напитки, в т.ч. естествено пенливи (шампанизирани) вина, бренди (коняк), вермути, аперитиви, мискетови ароматни ракии и др.
За бързото развитие на винарската промишленост и изграждане на материалната база голяма роля изигра създаденият в началото на 1952 г. Научноизследователски институт по винарска промишленост със седалище в София. Макар и с голямо закъснение в това отношение определена роля изиграха и приетите от Народното събрание през 1978 г. Закон за виното и Наредба за условията, на които трябва да отговарят вината с контролирано наименование за произход и реда за тяхното утвърждаване. В изпълнение на закона и наредбата се създадоха и регламентираха 30 вина с контролирано наименование за произход (ВКНП). Произведоха се и голям брой вина от деклариран географски район, нови търговски марки вина и други спиртни напитки.
Провежданата от 1990 г. реформа, въвеждането на пазар¬на икономика и приватизирането на винарските предприятия доведоха до сериозна криза в лозарството и винопроизводството. Голяма част от лозята се амортизираха и изкорениха, без да се засаждат нови. Поради слабия контрол от страна на държавата качеството на произвежданите в частните предприятия вина рязко падна, което рикошира негативно в износа. Реализацията на вината силно се затрудни.
Едва през последните 2-3 години (началото на XXI век) се забеляза известно раздвижване. Отделни собственици на винарски предприятия започнаха да засаждат нови лозя с висококачествени винени сортове лози. Макар и трудно, някои марки вина отново започват да си пробиват път на международния пазар и да търсят ниши за настаняване. Да се надяваме, че краят на кризата наближава и лозарството и винарството у нас ще заемат традиционното си място в икономиката на страната. Това трябва да стане преди приема¬нето на България в Европейския съюз (ЕС), защото след това ще бъде много трудно. Ще се наложи да се иска разрешение за засаждане на нови лозя, а за вината всяка година ще се определят квоти за износ. Да се надяваме, че в това отношение ще помогне приетият от Народното събрание през 1999 г. Закон за вината и спиртните напитки.
През последните една-две години се прави опит за прокарване на тенденция за ограничаване производството на домашни вина и ракии. Вярвам, че в близко бъдеще това няма да стане, защото все още е голям относителният дял на стопаните, притежаващи лозя, гроздето от които използват за производството на вино за собствени нужди. Не са малко и любителите на домашни вина, които си купуват грозде и си произвеждат вино. Смущение в това отношение може да настъпи по-късно, когато личните лозя се амортизират напълно. Поради финансови затруднения лични лозя сега не се засаждат. Инвестициите за засаждане на един декар лозе възлизат на около 3000 лева, сума, с каквато селските стопани не разполагат. За такива малки насаждения държа¬вата не отпуска кредити. Надеждата е, че кризисният пери¬од ще отмине и тогава ще се създадат условия за засаждане и на лични лозя. Традицията за производство на домашгни вина трудно ще изчезне.
Въпреки вековния опит, предаван от поколение на поколение, все още значителна част от производителите на домашни вина притежават ограничени познания и малък опит, поради което често произвеждат вина с посредствени вкусови качества или с дефекти. В предлаганата книга са описани в сбита форма на лек разбираем език основните моменти и практики за производство на домашни вина и ракии с добри вкусови качества.

Източник: Д.Цаков "Производство на домашни вина и ракии"

Засега няма коментари: | Категории: » вино, от нафталина