Наркологията за стадиите на алкохолизма
От: velizara on 14:07
Описах еволюцията на „пиянското Аз" вътре в човека и изложих историята на изтласкване на „трезвото Аз", което деградира под въздействието на алкохола. Опитах се да осветля процеса на развитие на алкохолизма от гледна точка на психологическите промени, които претърпява личността на пиещия. Но би било погрешно да игнорирам медицината, която всестранно е изучила алкохолизма и има свое обяснение за развитието на тази болест. Всяка съпруга трябва да има представа на кой стадий от алкохолизма е нейният мъж.
Едно от най-точните описания на стадиите от развитието на алкохолизма се съдържа в трудовете на кандидата на медицинските науки Д. Еникеева. Ще цитирам това описание под формата на конспект.
Първият стадий от пристрастяването към алкохола е стадият на умерената му употреба. Той се поема в малки дози не по-често от един-два пъти месечно и то винаги по значителен повод - празници, рождени дни, юбилеи, тържества. Когато е трезвен, умерено или културно пиещият изобщо не забелязва малката си слабост и се възприема като здраво и напълно независимо същество. Ако човек притежава значителни ресурси от здраве и разнообразни интереси, той може много дълго да се намира в тази фаза, докато не настъпи фаталното свикване. Тогава незабелязано за себе си той преминава в следващата фаза, която в наркологията се нарича злоупотреба с алкохол, или битово пиянство.
То се характеризира със следното:
- редовно всекидневно пиене на съвсем малки количества вино, водка или бира;
- епизодично поемане на големи дози алкохол по празниците;
- системно поемане на големи дози алкохол в компанията на хора, които също пият.
Стадият на битовото пиянство може да продължи от две-три до десет години. Ако компенсаторните възможности на организма са силни, а житейските ценности достатъчно устойчиви, тогава до алкохолизъм може и да не се стигне. Но ако в действие влязат описаните по-горе причини и фактори, тогава пияницата постепенно се превръща в алкохолик. Че процесът е започнал, можем да разберем от следните симптоми:
- появява се влечение към алкохола;
- човек губи контрол върху количеството изпит алкохол;
- човек губи рефлекса си да повръща, който има защитна функция да пречиства организма от отровата;
- толерантността (способността на човек да понася определени дози алкохол) нараства поне три до пет пъти;
- употребата на алкохол става системна;
- появява се навик човек да крие симптомите на започналата болест, която се изразява в това, че той прикрива количеството изпит алкохол и честотата на пиене, отрича да има влечение към алкохола и отказва да признае, че не може да контролира размера на поеманите количества;
- човек отрича, че е болен, твърдейки: „пия като другите".
Първият стадий на алкохолизма обикновено продължава между три и пет години. В случай на силно изразена предразположеност към пиенето срокът на заболяването намалява до една-две години. При добри компенсаторни възможности то се увеличава до десет-петнадесет години. За първия стадий са характерни следните признаци:
- увеличаване количеството на изпивания алкохол около пет-десет пъти;
- поява на празнини в паметта, както средни по тежест (полимсест), така и силни (амнезия);
- изчезване на успокояващото действие на алкохола и поява на повишена нервна активност.
Освен това, през първия стадий започват да се развиват редица вече известни симптоми, които се обединяват в два основни синдрома.
Първият синдром включва следните признаци:
- загуба на защитния рефлекс на повръщане;
- загуба на чувството на отвращение към алкохола; увеличаване честотата на пиене, преминаване от епизодична към системна употреба на алкохол; способност на организма да функционира нормално при пиене, продължаващо дни наред;
- загуба на успокояващия ефект от употребата на алкохол и поява на повишена активност при пиене.
Вторият синдром се характеризира с други признаци:
- поява на психологическо влечение към алкохола, което се нарича още първично патологично влечение;
- способност човек да изпитва психологически
комфорт само в състояние на опиянение.
Ако човек пие няколко години и изброените признаци са налице, той постепенно преминава към втория стадий на алкохолизма. При нормално развитие на болестта този стадий може да продължи между осем и тринайсет години, при ускорено — от три до пет години, а при бавно развитие на процеса, при добри компесаторни възможности на организма и психиката - от петнадесет до двадесет и пет години. Предишните симптоми и проблеми, характерни за по-ранните стадии, се проявяват с нова сила. Към тях се отнасят следните признаци:
- непреодолимо влечение към алкохола;
- нарастване на агресивността в поведението по време на пиене;
- синдром на махмурлука (алкохолна абстиненция);
- склонност към запой;
- изпадане в състояние на делириум (с кошмари и халюцинации);
- алкохолно обусловено изменение на личността (изостряне на чертите от характера, примитивен хумор, деградация на цялата ценностна система, професионална дисквалификация).
На този етап от развитие на алкохолната болест „пиянското Аз" побеждава „трезвото Аз" във всяко отношение. Под тежкия натиск на алкохола останките от „трезвото Аз" се трансформират в куха обвивка, лишена от жизнена сила и воля за борба. Тук почти няма разлика между алкохолика, достигнал този етап, и алкохолика от следващия трети етап и пропилата се отрепка. По време на третия (окончателния) етап от алкохолизма всички предишни тенденции получават своя логически завършек. Към неговите основни признаци се отнасят:
- понижаване на поносимостта към алкохол (на толерантността);
- намаляване на еднократната доза алкохол;
- пълна загуба на ситуационен контрол;
- нравствено загрубяване;
- загуба на всякаква емоционална обвързаност.
От психологическа гледна точка третият етап на алкохолизма е пълно изместване на „трезвото Аз" от тъмното „пиянско Аз". Запомнете, че не само на третия, но и на втория етап от алкохолизма човек е почти невъзможно да бъде спасен.
Съвет
Осъзнайте, че разрастването на „пиянското Аз" е проява на воля за смърт и с всички сили се постарайте да му противопоставите волята за трезвен живот.

| Категории: »



0 коментара: Responses to “ Наркологията за стадиите на алкохолизма ”