Махмурлук.ком

Доброто уиски е само за познавачите

Подобно на всеки висококачествен алкохолен продукт, уискито има своята култура и своите големи имена. Съществуват толкова много видове уиски, че бихте могли да опитвате по едно през всеки ден от годината - което нека прозвучи и като пожелание. Ирландско, шотландско или американско, уискито, този алкохол за крале, разкрива тайните си само на истински посветените. Противниците му го упрекват, че имало вкус на смачкани дървеници. Но за ценителите няма нищо по-възвишено и по-истинско от едно добро уиски. Нищо, че се прави от възможно най-баналните суровини - вода и ечемик. А появата на нов тип консуматори е в услуга на възхода му. Днес уиското се дегустира заради самото него, а не под въздействието на някакви модни импулси. Едно добро уиски се споделя с приятели, то се опитва, удобно настанен в хубав фотьойл. Освен това човек трябва да знае да прави разлика между бърбън, шотландски, ирландско уиски, бленд или малц и т.н. Многобройните наименования, често трудни за произнасяне, както и появата на все повече нови интересни марки съвсем не улеснява задачата.
За да разбреш добре този алкохол, трябва най-напред да го погледнеш в зависимост от родното му място, което придава характеристиките си на продукта. Трите основни (макар не и единствени) страни, в които се дестилира уиски, са Ирландия, Шотландия и САЩ. Ирландия, която е най-старата страна производител, създава напитки с аромат на плодове и подправки. В четирите области на Шотландия, където се прави уиски (Хайландс, Лоуландс, Камбълтаун и Айлей) през 1899 г. е имало 148 дестилаторни. Днес от тях са останали 86. Различните видове скоч, които се произвеждат в тях, предлагат много богата и разнообразна палитра от аромати. Там се прави прочутото торфено уиски, чийто особен вкус се постига, като покълналият във водата ечемик се изсушава на запален торф. Този малц, типичен по-специално за малкия остров Айлей, излъчва ухания на йод, на гора или на пушек. Характерни за бърбъните (американското уиски) са ваниловите, захарните или ликьорените аромати, докато цветът им е по-наситено кафеникавозлатист. Уиски се прави и в Канада, Япония, както и в доста други страни. Познати са истории за тенденциите при индийското уиски да оставя на легло за няколко дни неопитните консуматори. А що се отнася до някои марки японско уиски, те определено могат да си съперничат с най-добрите скочове.
Нито едно уиски не си прилича с друго. Дори когато са от една и съща дестилаторна, те се различават в зависимост от бъчвите, в които отлежават. Днес съществуват повече от двеста различни марки и повечето от тях продават своето уиски, повече или по-малко отлежало и с различно алкохолно съдържание. Правенето на разлика между етикетите, единичния малц и бленда не е толкова сложно. Общо взето, предвид се вземат два аспекта: съставът и винаги един и същ (вода, ечемик, мая), а самият продукт е резултат от смесването на десетки дестилати, различаващи се по произход и възраст. Днес на особена почит е единичният малц (single malt), затова пък през 60-те години никой не подозирал за съществуването му. Обстоятелството, че то е произведено от 100% малцов ечемик и произхожда от една дестилаторна, е залог за качество за ценителите. Най-младото уиски, което участва в композицията, определя възрастта на сингъл малца. Повечето дестилаторни в света произвеждат единичен малц.
Блендовете (blend) обикновено са купажи от single malt и single grain (зърнено уиски, при което ечемичената каша не се е превърнала в малц), като вторият се използва основно за свързване. По-леки, по-малко скъпи и по-малко сложни за производство, те са се наложили на пазара от години. Най-известните носят имената на своите създатели: "Чивас", "Джеймисън". Колкото по-висок е процентът на единичния малц, толкова по-добър е блендът. За "най-долнопробно" се смята уискито, на чийто етикет пише standard blend. При това с надпис plemium blend качеството е с една идея по-високо. Надписът single malt означава, че това уиски е произведено само в една дестилаторна и няма примеси. Любителите обаче най-вече ценят питието, което е в състояние да ги изненада. В някои дестилаторни малцът отлежава в бъчви от херес (вино от областта Херес, Испания). Други, с цел да задоволят безграничното любопитство на познавачите, наливат своя единичен малц само в една бъчва, от която пълнят бутилките: това е т. нар. single casks malt. И накрая, все повече се цени whisky unchill filtered (уиски, което не е студено филтрирано): този нектар може наистина да е леко мътен на вид и неприемлив за обичайните вкусове, но затова пък е изключително ароматен.
Що се отнася до американското уиски, зърнената му основа трябва да съставлява поне 51 процента от сместа. Такива са повече от прочутите бърбъни (поне 51% царевица), както и уискитата от Тенеси.
*
• Със или без вода? Със или без лед? Има уиски с 40, 43, дори със 73 градуса. Всъщност градуса на алкохола не е толкова важен. Не е задължително едно 43-градусово уиски да е по-добро от едно 40-градусово. Всъщност колкото по-висок е градусът на алкохола, толккова по-слабо доловим е ароматът и вкусът му. Затова повечето посветени разреждат уискито с (малко) вода: с понижаването на градуса се развива ароматът на уискито. Други предпочитат да го пият сухо с малка чаша вода отстрани, с чиято помощ да гасят огъня. В никакъв случай обаче газирана напитка - газираната вода (което често се вижда по филмите) и кока-колата са отровно допълнение, недопустимо за уважаващите себе си почитатели на алкохолният елексир.
Ледът също е фатален за уискито. Той има свойството да вдървява езика (задръствайки един от сетивните рецептори) и да изменя равновесието на алкохола.
• В каква чаша? Истинските ценители никога не го пият в "чаша за уиски" с широко плоско дъно, за предпочитане е чаша със столче - класическата чаша за вино, в която най-добре се развива вкусът и ароматът му при дегустация.
• Като аперитив или след ядене? Това зависи от вида уиски. По-леките видове са подходящи за аперитив. Докато едно старо, отлежавало в бъчва уиски със силен и плътен вкус е по-добре да се дегустира след хранене.
• Може ли да се колекционира? Случва се аукционните къщи, организиращи търгова на уиски да продават единични бутилки за над двадесет хиляди долара. Ценителите ще ви кажат, обаче, едно: наскоро бутилирано старо уиски е за предпочитане пред една много стара бутилка.

Източник: влад-рм-корп.блогспот.ком

Засега няма коментари: | Категории: » уиски