Махмурлук.ком

Битката зад бара

Характерния си опушен вкус скоч уискито получава в заблатените торфени области на Шотландия. Традиционно шотландците използват изгнилата растителност за препичат на ечемика преди ферментацията. Интересно е, че тази първа стъпка в процеса оставя следа по време на ферментацията, дестилацията и през годините на отлежаване. Когато бъде отпушена бутилка с 21-годишно малцово уиски от Islay, веднага се усеща димът. А какво по-добро допълнение към пушенето от повече дим? Скочът е може би найголямото предизвикателство за пурите. Шотландия е осеяна с 95 различни дестилационни, които са разположени из всички видове микроклимати в страна¬та. Много от тези дестилационни предлагат по няколко различни видове. Като начало почти всяко singlemalt уиски се възприема като част от бленда Scotch, от който има стотици. Човек бързо си дава сметка, че е невъзможно да се опитат всички пури с всички видове Scotch. И в това обаче няма нищо лошо. Чисто и просто става дума за най-разнообразното сред питиетата с цвят на карамел. Няма да е пресилено, ако се каже, че съществуват толкова различни вкусове на скоча, колкото различни места има в Шотландия. Разбира се, не всички от тях подхождат добре с пурите, но наистина има такива, които вървят чудесно с тях.
Общото между всички single-malt уискита се изчерпва с това, че са напра¬вени от чист ечемик. Както вече споменахме, в приготвянето се използват различните количества торф. Всяка дестилационна си има типично оформен дестилатор и естествено всяка твърди, че това е най-добрият за правене на уиски. Неразреденият спирт се оставя в дъбови бурета за дългото отлежаване, което ще му придаде необходимата изтънченост. От съответния технолог зависи в какво буре ще отлежава уискито - дали в буре, в което е отлежавало бър-бън, шери или комбинация от няколко различни течности. По-нататък, разновидността на уискито зависи от това къде отлежава то. В Шотландия има пет различни области, традиционни за производството на уиски: Speyside, Lowlands, Highlands, Campbeltown и Islay. Най-малката промяна в микроклимата на всяка една от тези области се отразява на вкуса на уискито. Няма да е трудно да се установи разликата между уиски, което е отлежавало сред пустошта на Highlands, и друго, което е отгледано в характерния със соления си въздух Islay, на западното крайбрежие на Шотландия.
Специалната обработка прибавя още повече разнообразие на вкуса. Така например уиски, отлежало 15 години в бурета за бърбън, може да постои още година и нещо в бурета
om червено вино, порто или мадейра. Има обаче много привърженици на „чистотата", които не са склонни да приемат свободолюбието на шотландските производители на уиски. Тази типична за скоча черта си има освое историческо обяснение. До 20-те години на XIX в. производството на скоч било до голяма степен незаконна дейност, с която се занимавали контрабандисти. Ако по онова време се е стигало до някакво отлежаване, то това е било по случайност. Когато законодателните промени извадили на светло производството на уиски, вече съществувал малък пазар. По това време обаче много от шотландските гори били прочистени и производителите се принудили да използват изоставени бурета от други течности. Едва след 1930, когато приключил сухият режим в САЩ, буретата от бърбън се превърнали във въпрос на избор. Истински световен пазар за single-malt уиски, за разлика от смесените (blend), започва да се оформя след 1960 въпреки вековната традиция за производството му.
В действителност не методите за производство, а твърдият характер определят бурната традиция на скоч-уискито. Шотландците пригаждат пиенето си към превратностите на историята и в крайна сметка се получава много добра комбинация с пурите. В продължение на векове производителите на уиски работели в нелегални условия. Когато обаче голяма част от лозята били унищожени от болест и временно било преустановено производството на коняк, те се възползвали от възможността и завладели пазара в Лондон, който се оказал и един от най-големите пазари на пури.

Single malts
The Dalmore cigar malt - Dalmore е създал малцово уиски за пури със средно до пълно тяло. На нос уискито предлага мая и торф, а на вкус мед и плод.

The Glenlivet Archive - това 21-годишно уиски от най-старата законна дестилационна е умело съчетание от сладък и цветен аромат на нос и дърво, торф и какао на вкус.
Ardbeg 1 0-year-old - не е студено филтрувано като повечето скочове. Ardbeg е изпълнен с дим и йод, типичен за торфено-соления Islay. Откриваме и мед. Подхожда с тежка пура.

Aberlour 15-year-old - характерното за това уиски от Speyside е, че е отлежавало в бурета от бърбън и шери. Приятна комбинация от ядки и мед. Идеално върви с пури с леко тяло.

Bowmore- уиски от Islay, което е едно от най-интересните предложения в алтернативната обработка. Специфичното се дължи на комбинираното отлежаване в бъчви от червено вино, порто, шери и бърбън.

Glenrothes 1987 vintage - този Glenrothes предлага торфен дим, карамел, орех с анасонов финал. Върви добре с пури със средно до пълно тяло.

Glenmorangie single Highland - захарно-цветист нос, а вкусът напомня хлебно тесто и млечни бонбони. Дълъг и елегантен финал. Придружен с пури с плътно тяло, този Glenmorangie разкрива и какаов вкус.

Macallan gran reserva 18-year-old - отлежаването в бъчви от шери създава уиски с наситен цвят, изпълнено с кленова захар, ром, дървесина, чакъл и кашу. Димът от пура с плътно тяло подчертава вкуса на ядки и кожа.

Glengoyne Scottish oak whiskey - дъб, мед, ядки, грозде и шоколад с ликорис и препечена филия на финала. Подслажда пурата.

Laphroaig 15-year-old - класическо уиски от Islay, повлияно от типичния морски климат. Петнайсет годишният Laphroaig притежава очарованието на мед и дъб, за разлика от по-строгия 10-годишен.

Glenfiddich special reserve 12 year old - малцът, който спечели Америка. Разбира се, мейнстрийм, но изпълнен с мед, сметана, плодов вкус и лек дъх на торф. Подхожда с лека до средна пура.

Talisker 25 year old - торф и мор¬ска сол се комбинират с мед и плодове. Типичен малц от Isle of Skye. На този Talisker подхождат наистина големи пури.

Chivas Regal 1 8-year-old-очарователен цветист нос c вкус на плодове, растения, подправки и клен, които се комбинират с торфено докосване във финала. Пурите с пълно тяло прибавят вкус на кожа и на кашу.

De war's special reserve - дванайsет-годишният Dewar's е много по-богат от стандартния White label. Вкусът на мед, торф и кленов сироп го правят много по-подходящ за пури от по-малкия му брат.

The Famous Grouse gold reserve - този дванайсет-годишен Grouse се отличава с допълнителна сложност. Откриваме мед, ром, препечени ядки и франзела. Пурите, които подхождат, са със средно и пълно тяло.

Johnnie Walker - липсата на отлежаване се опровергава със зрелостта на Blue label. Плодове и мед се съчетават хармонично със сол, дървесина и торф. Подхождат добре пури с пълно тяло. Осемнайсет годишният Gold label не е толкова сложен и с изразен торф, но предлага богат вкус на ядки, дъвчащ бонбон и препечено. Подхожда с лека до средна пура. Днанайсет годишният Black label подхожда с лека до средна пура.

Cutty Sark - уиски, създадено за леки вкусове. Цветист нос с намек за кисело вино. Торфен вкус с хлебно тесто и почти никаква захарност. Да се пие с лека до средна пура.


Списание "Бакхус", брой 61

1 коментара | Категории: » уиски