Махмурлук.ком

Glenmorangie - уиски от класа

Докато някои видове алкохол (като джина и водката) могат да се произвеждат навсякъде по света, без това да се отрази съществено на вкусовите им качества, а и не изискват скъпо отлежаване, малцовото уиски е продукт на своята среда. Не искаме да обидим нито една от класните водки или джинове, които зависят много от изходните суровини, но за ценителите на уиски произходът му винаги е бил от най-съществено значение. Качеството на огнената вода, както и при другите добри алкохоли, зависи от водата в дадената местност, но още и от формата на дестилатора, качеството и степента на узряване на ечемика, вида на бъчвата, в която отлежава, и климата (заедно с условията в избата), при които уискито съзрява. И за да бъде едно уиски това, което очарова ценителя и кара душата му да запее, всички стъпки, които описахме, трябва да бъдат изпълнени една по една и при това много внимателно. Един от най-ярките представители на добрите стари малцови уискита в Шотландия е Glenmorangie. Glenmorangie е продукт на внимателна дестилация, за получаването му се ползва само ечемик, а другият основен елемент - водата, смятана за най-важния фактор, е онази уникална вода, която направи Шотландия известна по света.
Ако разгледаме уискито в детайли, непременно трябва да започнем от първата производствена фаза - дестилацията. Най-ранните опити за дестилация датират от 7000 години преди новата ера. Историците спорят дали древен Китай, Абисиния или Египет са първооткривателите на дестилираните напитки. Монасите, пътуващи с войските по време на кръстоносните походи, по всяка вероятност са изучили и усъвършенствали този процес, след което са го пренесли на Запад. Първите опити за дестилация сочат, че тя е била използвана за получаване на алкохол за медицината, козметиката и парфюмерията и много по-късно е открита за света на напитките. Постепенно от манастирите дестилацията се пренесла по селата и фермите, където хората се научили да произвеждат алкохолни напитки от остатъчни продукти, които в Шотландия, както се досещате, били главно ечемик и пшеница.
Дестилерията на Glenmorangie използва едни най-високите дестилатори в бранша. Това позволява само на най-чистите пари да преминат по тръбичката, където да се кондензират вече като алкохолни изпарения. Следва сложният процес на отлежаване на уискито, които зависи от дъбовите бъчви, от влажността и температурата в избата, от климата като цяло и естествено - периода на отлежаване. По време на отлежаването и контакта с дъбовата дървесина уискито получава онзи кехлибарен цвят, който е способен да ви стопли само докато го гледате. В крайна сметка така напитката придобива завършен вкус, аромат и мекота. Ето защо десетгодишното Glenmorangie е с изключително балансиран вкус, с доловима сладост и аромат на ванилия и в същото време с плодови нюанси на мандарина и круша. Забележителният послевкус на цветя пък се дължи на 10-годишното дишане на уискито през бъчвата. По-тежката артилерия обаче е 15-годишното Glenmorangie. Благодарение на продължителното стареене то е още по-плътно и богато на вкус. Сладостта при него е дори по-лесно доловима, а вкусът му вече е изместен към шоколад и какао. А когато уискито достигне 25-50-годишна възраст, то получава невероятно богат и комплексен вкусов аромат, а сладостта е придобила наситен нюанс на канела. Цената на една такава бутилка варира между 100 и 1000 британски лири. Славата и вкусовите качества на Glenmorangie до голяма степен се дължат на дъбовите бъчви, с които компанията Glenmorangie PLC работи. Те бяха първите, приели пословично стриктни изисквания по отношение на бъчвите, и първи започнаха да експериментират с дъб, из¬ползван преди това за вино или друг алкохол. Бъчвите се използват само два пъти за уискито Glenmorangie, след което се смята, че алкохолът е извлякъл максималното от ценното дърво. Първото напълване придава на уискито по-силен и подчертано сладък ванилов вкус. Ако огнената вода отлежава в бъчва, която вече е била ползвана десетина години, то добива по-мек, лек и същевременно флорално-плодов нюанс. В повечето случаи това уиски се смесва с по-силните си братовчеди, отлежавали в нови бъчви, и чак тогава се получава уникалният вкус на малцовото Glenmorangie.


Списание "Бакхус", брой 61

Засега няма коментари: | Категории: » уиски