А. Б., алкохолик: Търкалях се с дни наред в запой
От: tic_tac on 11:05
А.Б. (инициалите са променени - б.а.) е мъж с дълга и успешна артистична кариера по българските и чуждестранни сцени, която продължава и до днес. Още като студент проявява таланта си и заема централни роли в много представления. В младежките си години е известен сред приятелите си с това, че пие много, без да го хваща. След 30-ата си година осъзнава, че вече не е в състояние да спре алкохола без медицинска помощ. А.Б. е един от първите членове на клуба „Анонимни алкохолици“ (АА) в България след учредяването му в края на 1989 година. Сбирките на АА му помагат да се поддържа години наред трезвен, да упражнява професията си успешно, да съхрани семейството си и да се радва на живота.
“Според една теория, която още не е доказана, има генетична предразположеност към алкохолизъм. В моя род няма нито един алкохолно зависим. Баща ми не пиеше въобще – най-много в неделя една бира. Майка ми, която е починала много млада (аз дори не я помня), също изобщо не е пиела. Сестра ми не пие. Дъщеря ми не пие. Аз започнах да пия като студент. В компанията бяхме все художници, артисти, музиканти. В тези среди пиенето се поощрява, защото, колкото по-голям пияница си, толкова си по-голям артист. Още битува по театрите това мислене, въпреки че старите вече умряха от пиене. Но младите продължават. Веднъж излезнах на сцената много пиян. Играх до половината и после нищо не си спомням от останалата половина. На другия ден се обаждам на една близка приятелка и я питам: „Какво стана след това?“, защото много се бях притеснил. Оказа се, че всичко е минало нормално, но след този случай повече не си позволих да излезна на сцената пиян. Защото всичко може да стане, а това е страхотен резил и излагация – хората са си дали парите, а ти да им припадаш на сцената и да не можеш да си вържеш репликите. Но имаше и такива случаи по театрите – Кирил Варийски, Бог да го прости, играеше пиян. Този страшно кадърен артист и поет накрая беше изгонен отвсякъде заради алкохолната си зависимост и така си умря млад. Накрая спеше по пейките. Една лятна сутрин си водя кучето на разходка и го виждам на една пейка да спи, с росата по него. Почина момчето, млад и талантлив мъж, на 40 години…
http://e-vestnik.bg/
“Според една теория, която още не е доказана, има генетична предразположеност към алкохолизъм. В моя род няма нито един алкохолно зависим. Баща ми не пиеше въобще – най-много в неделя една бира. Майка ми, която е починала много млада (аз дори не я помня), също изобщо не е пиела. Сестра ми не пие. Дъщеря ми не пие. Аз започнах да пия като студент. В компанията бяхме все художници, артисти, музиканти. В тези среди пиенето се поощрява, защото, колкото по-голям пияница си, толкова си по-голям артист. Още битува по театрите това мислене, въпреки че старите вече умряха от пиене. Но младите продължават. Веднъж излезнах на сцената много пиян. Играх до половината и после нищо не си спомням от останалата половина. На другия ден се обаждам на една близка приятелка и я питам: „Какво стана след това?“, защото много се бях притеснил. Оказа се, че всичко е минало нормално, но след този случай повече не си позволих да излезна на сцената пиян. Защото всичко може да стане, а това е страхотен резил и излагация – хората са си дали парите, а ти да им припадаш на сцената и да не можеш да си вържеш репликите. Но имаше и такива случаи по театрите – Кирил Варийски, Бог да го прости, играеше пиян. Този страшно кадърен артист и поет накрая беше изгонен отвсякъде заради алкохолната си зависимост и така си умря млад. Накрая спеше по пейките. Една лятна сутрин си водя кучето на разходка и го виждам на една пейка да спи, с росата по него. Почина момчето, млад и талантлив мъж, на 40 години…
http://e-vestnik.bg/
| Категории: »
0 коментара: Responses to “ А. Б., алкохолик: Търкалях се с дни наред в запой ”