Махмурлук.ком

Отначало си пиех и ми нямаше нищо. Хората, които впоследствие развиват алкохолна зависимост, обикновено имат т. нар. висок толеранс. Не се напиваш от малко. Пиеш по повече и ти няма нищо. Останалите се напиват и правят глупости, а аз не. Викаха ми „разумът на компанията“. Постоянно ги спасявах, защото много ходехме по заведения, по ресторанти и като се изпонапият, започваха скандали, разправии. Като пристигнат полицаите, все ги увещавах: „Господин полицай, той е артист- човек, изпи тук една-две ракии, хвана го, но иначе е много талантливо и добро момче.“ И действително така беше, но по тази причина ми викаха „разумът на компанията“. Много се гордеех с това. Сестра ми, която е малко по-голяма от мен и с която ходехме заедно по купони, веднъж ме видя, че леко залитнах, докато отивах до тоалетната, и много се учуди: „Ей, брат ми да го видя малко пиян - значи кой знае колко много е изпил.“ Голям герой бях – пиех много, без да се напивам. Това обаче е характерно за хората, които впоследствие развиват болестта. Има един период, в който поемат много и не се напиват. След време обаче започват да се чувстват много зле на другия ден.
http://e-vestnik.bg/