Махмурлук.ком

Видове подходи към проблема “съзависимост”:
1. Съзависимостта е болест.
Тезата на този подход е, че съзависимостта се проявява в сблъсъка на членовете на семейството с алкохолика с цел да се овладее неговото пиене. Най-често срещаният модел е: съпругът/ата се стреми към контрол върху пиенето на партньора си и това се превръща в единствена цел на собствения живот. Съзависимостта е пасивен отговор, подчиняване на брачния партньор към патологичното функциониране на алкохолика. Преживяванията са много болезнени и предизвикват редица симптоми у съзависимия партньор – депресия, компулсивни реакции, злоупотреба с лекарства и др. В желанието си да повлияе пиенето на съпруга си, със своите действия партньорът често “поддържа” алкохолното поведение (плаща дълговете, осигурява медицински свидетелства за отсъствие от работа, прикрива го от близки и роднини и др.).
2. Съзависимостта е “комплекс от патологични връзки”.
Представлява съвкупност от качества, формирани в детството на основата на защитни механизми в деструктивното семейство. Такива хора влизат в незрели отношения, съзависимостта е резултат на живеене в дисфункционално семейство. Основна причина за пораждане на съзависимостта е занемаряване на емоционалните връзки с детето, родителите общуват с него от позициите на “висша сила”. Алкохоликът въвежда дисфункция в семейството, а другите членове се приспособяват към нея, двойката
функционира главно въз основа на поведението на зависимия. Това е пребиваване в хронична стресова ситуация.
3. Съзависимостта е фиксирана форма на участие в деструктивна ситуация, свързана с патологично поведение. Съзависимият е установил връзка с партньор, с чието поведение не е съгласен. Начинът на реагиране на членовете на семейството на алкохолика спрямо поведението му е процес, в който непиещият партньор се опитва да промени нещата, но всъщност се стига до тяхното влошаване.
Б.Т