Махмурлук.ком

За лечението на алкохолизма

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Делириум тременс

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Митове, свързани с алкохолната злоупотреба

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Съзависимостта е болест

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Типове алкохолна зависимост

Въпреки че след продължителна употреба на алкохол различните хора започват да си приличат, все пак разлики остават. Нещо повече, те могат да бъдат разделени на няколко основни групи. Тъй като основното в алкохолизма е зависимостта на човек от пиенето, алкохолиците могат да бъдат класифицирани според типа на тази зависимост:
- биохимично зависими;
- психологически зависими;
- психоенергийно зависими;
- духовно зависими. Да разгледаме по-подробно всяка от групите.

Биохимично зависимите алкохолици изпитват огромно влечение към алкохола на физиологично ниво. Често пъти те обичат самия вкус на алкохола, непрекъснато дегустират, чувствителни са към различните вкусови оттенъци. Поради продължителната употреба на спиртни напитки те са приучили организма си към редовно приемане на алкохол и вече не могат да живеят без него. Ако нямат възможност навреме да се избавят от махмурлука, изпитват адски страдания. Постоянната употреба на алкохол води до дълбоки промени в организма, до нарушаване на функциите на вътрешните органи, привикнали към патологичния режим. Променя се биохимичният състав на организма и кръвта, а също и обмяната на веществата.

Психологически зависимите алкохолици обичат алкохола, защото той развързва езика, помага им да преодолеят комплексите си, улеснява процеса на общуване. Алкохолът разгаря страстите им, те с лекота преминават от пиянски целувки към юмручен бой. Непрекъснатият стрес при такива хора неизбежно води до пиянски сбирки. Най-голям екстаз и наслада за алкохолиците от дадения тип са оживените разговори и илюзията за единство между приятелите по чашка, премахнали задръжките си. Тъкмо за психологически зависимите алкохолици е анекдотът, който свършва с думите: „Къде тръгна? Нали щяхме да си поговорим?

Психоенергийните или астрално-енергийните алкохолици за разлика от предишната група получават удоволствие по време на пиене не толкова от общуването, колкото от силните усещания, от еуфорията, притъпяваща безнадеждността на несполучливия трезвен живот. За алкохолиците от този тип не е важно как ще пият - дали с приятели или сами. След време вторият вариант дори става за предпочитане. Астралната енергия на алкохолика обвива мозъка му със сладка мъгла и постепенно парализира волята му. Алкохолът му дава илюзията за оттегляне от неприятния свят в друг, по-привлекателен.
Психоенергийно зависимите алкохолици повече от останалите типове зависят от упойващото действие на астралната сила, скрита в алкохола. Навикът им да й позволяват да нахлува в тях и за известно време да се подлагат на анестезиращото й(що се отнася до игнорирането на житейските проблеми) въздействие превръща приятеля на чашката в алкохолен наркоман.

Духовно зависимите алкохолици започват своя път към алкохолното заробване постепенно, усещайки безсмислието на живота и болезнена пустота в сърцето. Вместо да си изяснят причините за своите нещастия, те запълват тази празнота с алкохол и намират смисъл в облекчаващата болките и отпускащата сила на алкохола. Постепенно те допускат да бъдат завладени от силите на мрака и злото, свързани с нематериалната алкохолна реалност. Към този тип принадлежат всички, завладени от алкохолните демони, които в алкохола дават воля на своите долни страсти и изневеряват на Божественото предназначение на човека.

И така, имаме няколко различни типа алкохолици. Могат да се направят още десетки класификации. Тъй като чисти типове практически няма, всеки алкохолик носи в себе си чертите на всяка от посочените групи, но винаги преобладава един от изброените типове. За да помогнете на специалиста да определи към кой тип алкохолици се отнася вашият съпруг, трябва първо сами да си изясните тази класификация, защото никой по-добре от вас не знае за пристрастията и зависимостите на вашия съпруг. Най-добрият подход във всеки конкретен случай е онзи, който разрушава конкретния тип на зависимост от алкохола.

Ако мъжът ви е от типа алкохолици с биохимична зависимост, никой от методите за лекуването му няма да е ефикасен, ако не бъде допълнен със специални методики за пречистване на организма, за изхвърляне на токсините, натрупани от употребата на вино, ракия и бира. Към тях се отнасят: специална диета, частично гладуване (например веднъж седмично в събота или неделя), приемане на определени антиалкохолни билки или билкови смеси (например чай „Петрович''), пречистване по метода на Малахов (на първо място на целия чревен тракт и черния дроб), занимания с физкултура и спорт, редовно ходене на руска баня. Желателно е отказване от тютюнопушене, прилагане иа иглотерапия и масаж. Не търсете фиксирани рецепти — как, колко и с каква честота да се прилагат изброените методи. Отнесете се към това творчески, но помнете, че всичко изброено има само спомагателен характер.

То се отнася за долния, телесния етаж от многоетажното човешко същество, а врагът се е стаил на горните етажи. Затова е необходимо настъпление по всички фронтове. Ако мъжът ви е от типа алкохолици с предимно психологическа зависимост, постарайте се да му помогнете да реши проблема си с общуването. Намерете начин да го отклоните от пиянската му компания и да го насочите към такава, която не пие. Може би вместо да го увещавате, ще успеете да го заинтригувате с някое интересно занимание.
Ако той е от категорията алкохолици с астрално-енергийна зависимост, трябва да намерите за него нови, още по-силни усещания. Това може да е някое ново занимание, независимо дали е свързано с работата или с почивката, например спорт или йога.

Хармонизирайте сексуалните си отношения, обновете духовния си живот. Важното е той да почувства, че предложените му начини на живот са много по-наситени с емоции, отколкото пиенето. Опитайте се да го изведете от състоянието на самота по всякакъв начин.
Ако мъжът ви изпитва предимно духовна зависимост от алкохола, тогава трябва да му помогнете да запълни образувалата се празнота и да намери нещо, което да придава на живота му ясен смисъл, да го отклони и изтръгне от завладелите го пиянски демони и бесове, с което, разбира се, няма да можете да се справите сама. Опитайте да намерите някой добър свещеник или специалист психолог.

Колкото до степента на зависимост от алкохола, тук можете да поставите диагнозата сама. При по-тежките случаи лечението ще е по-трудно и ще трябват повече лекарства и методи. Преценете ще можете ли да се справите или не. Във всеки случай действайте, като запазвате оптимизма и вярата си и не се предавайте.

Постарайте се колкото може по-точно да определите към кой от посочените типове алкохолици се отнася мъжът ви и като изхождате от това, започнете да изграждате с него стратегия на поведение за отказване от пиенето.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Наркологията за стадиите на алкохолизма

Описах еволюцията на „пиянското Аз" вътре в човека и изложих историята на изтласкване на „трезвото Аз", което деградира под въздействието на алкохола. Опитах се да осветля процеса на развитие на алкохолизма от гледна точка на психологическите промени, които претърпява личността на пиещия. Но би било погрешно да игнорирам медицината, която всестранно е изучила алкохолизма и има свое обяснение за развитието на тази болест. Всяка съпруга трябва да има представа на кой стадий от алкохолизма е нейният мъж.

Едно от най-точните описания на стадиите от развитието на алкохолизма се съдържа в трудовете на кандидата на медицинските науки Д. Еникеева. Ще цитирам това описание под формата на конспект.
Първият стадий от пристрастяването към алкохола е стадият на умерената му употреба. Той се поема в малки дози не по-често от един-два пъти месечно и то винаги по значителен повод - празници, рождени дни, юбилеи, тържества. Когато е трезвен, умерено или културно пиещият изобщо не забелязва малката си слабост и се възприема като здраво и напълно независимо същество. Ако човек притежава значителни ресурси от здраве и разнообразни интереси, той може много дълго да се намира в тази фаза, докато не настъпи фаталното свикване. Тогава незабелязано за себе си той преминава в следващата фаза, която в наркологията се нарича злоупотреба с алкохол, или битово пиянство.

То се характеризира със следното:

- редовно всекидневно пиене на съвсем малки количества вино, водка или бира;
- епизодично поемане на големи дози алкохол по празниците;
- системно поемане на големи дози алкохол в компанията на хора, които също пият.

Стадият на битовото пиянство може да продължи от две-три до десет години. Ако компенсаторните възможности на организма са силни, а житейските ценности достатъчно устойчиви, тогава до алкохолизъм може и да не се стигне. Но ако в действие влязат описаните по-горе причини и фактори, тогава пияницата постепенно се превръща в алкохолик. Че процесът е започнал, можем да разберем от следните симптоми:
- появява се влечение към алкохола;
- човек губи контрол върху количеството изпит алкохол;
- човек губи рефлекса си да повръща, който има защитна функция да пречиства организма от отровата;
- толерантността (способността на човек да понася определени дози алкохол) нараства поне три до пет пъти;
- употребата на алкохол става системна;
- появява се навик човек да крие симптомите на започналата болест, която се изразява в това, че той прикрива количеството изпит алкохол и честотата на пиене, отрича да има влечение към алкохола и отказва да признае, че не може да контролира размера на поеманите количества;
- човек отрича, че е болен, твърдейки: „пия като другите".

Първият стадий на алкохолизма обикновено продължава между три и пет години. В случай на силно изразена предразположеност към пиенето срокът на заболяването намалява до една-две години. При добри компенсаторни възможности то се увеличава до десет-петнадесет години. За първия стадий са характерни следните признаци:

- увеличаване количеството на изпивания алкохол около пет-десет пъти;
- поява на празнини в паметта, както средни по тежест (полимсест), така и силни (амнезия);
- изчезване на успокояващото действие на алкохола и поява на повишена нервна активност.
Освен това, през първия стадий започват да се развиват редица вече известни симптоми, които се обединяват в два основни синдрома.


Първият синдром включва следните признаци:

- загуба на защитния рефлекс на повръщане;
- загуба на чувството на отвращение към алкохола; увеличаване честотата на пиене, преминаване от епизодична към системна употреба на алкохол; способност на организма да функционира нормално при пиене, продължаващо дни наред;
- загуба на успокояващия ефект от употребата на алкохол и поява на повишена активност при пиене.

Вторият синдром се характеризира с други признаци:

- поява на психологическо влечение към алкохола, което се нарича още първично патологично влечение;
- способност човек да изпитва психологически
комфорт само в състояние на опиянение.

Ако човек пие няколко години и изброените признаци са налице, той постепенно преминава към втория стадий на алкохолизма. При нормално развитие на болестта този стадий може да продължи между осем и тринайсет години, при ускорено — от три до пет години, а при бавно развитие на процеса, при добри компесаторни възможности на организма и психиката - от петнадесет до двадесет и пет години. Предишните симптоми и проблеми, характерни за по-ранните стадии, се проявяват с нова сила. Към тях се отнасят следните признаци:
- непреодолимо влечение към алкохола;
- нарастване на агресивността в поведението по време на пиене;
- синдром на махмурлука (алкохолна абстиненция);
- склонност към запой;
- изпадане в състояние на делириум (с кошмари и халюцинации);
- алкохолно обусловено изменение на личността (изостряне на чертите от характера, примитивен хумор, деградация на цялата ценностна система, професионална дисквалификация).

На този етап от развитие на алкохолната болест „пиянското Аз" побеждава „трезвото Аз" във всяко отношение. Под тежкия натиск на алкохола останките от „трезвото Аз" се трансформират в куха обвивка, лишена от жизнена сила и воля за борба. Тук почти няма разлика между алкохолика, достигнал този етап, и алкохолика от следващия трети етап и пропилата се отрепка. По време на третия (окончателния) етап от алкохолизма всички предишни тенденции получават своя логически завършек. Към неговите основни признаци се отнасят:

- понижаване на поносимостта към алкохол (на толерантността);
- намаляване на еднократната доза алкохол;
- пълна загуба на ситуационен контрол;
- нравствено загрубяване;
- загуба на всякаква емоционална обвързаност.

От психологическа гледна точка третият етап на алкохолизма е пълно изместване на „трезвото Аз" от тъмното „пиянско Аз". Запомнете, че не само на третия, но и на втория етап от алкохолизма човек е почти невъзможно да бъде спасен.

Съвет

Осъзнайте, че разрастването на „пиянското Аз" е проява на воля за смърт и с всички сили се постарайте да му противопоставите волята за трезвен живот.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Разрастването на „пиянското Аз"

Човек не се ражда с чашка в ръката и макар генетичната предразположеност към алкохола да е многократно доказан факт, тя преминава през няколко стадия на развитие. Както знаем, в детството си човек не пие, защото му липсва физиологична потребност от алкохол. Ако разгледаме схемата на човешкото съзнание, разделящо се на „пиянско Аз" и „трезво Аз", можем да констатираме, че в тази възрастова фаза „пиянското Аз" практически не съществува. През юношеските години човек опитва удоволствията на живота, сред които алкохолът заема не последно място.

Кой няма подобни спомени от своята младост - веселите компании, събиранията, празниците, трапезите, по време на които си позволяваш да изпиеш някоя и друга чашка за настроение? Нямаш нужда от повече, защото все още си опиянен от младостта. През този период физиологическата потребност от алкохол практически липсва — има само психологическо влечение към компаниите, към оживената атмосфера на почерпката. Младежът е убеден, че си знае мярката.

Да се пренесем още десетина години напред: младежът е възмъжал, има семейство, нови приятели и познати. Но както и преди си е останал бохем, който обича компаниите и трапезите. Към края на седмицата все по-често се чувства уморен от работата и има желание да се разтовари от стреса. Той е свикнал да се разтоварва сред веселието на приятелите си по чашка и все по-често изпитва потребност от това, защото не знае как да избегне тягостното усещане за тежестта и безсмислието на живота. Сега вече две-три чашки определено не му стигат. Той често започва да пие от петък, свършва в понеделник и дори във вторник, когато пие, за да ликвидира махмурлука.

Вътрешната забранителна черта, наричана мярка и ограничайаща волята на „пиянското Аз", постепенно се размива. Човек несъзнателно прекрачва границата, която разделя трезвеника от пияницата. В него се разраства „пиянското Аз" и отслабва, гасне „трезвото Аз". Акцентът на жизнения интерес все повече се измества към такова прекарване на свободното време, при което присъстват пиянските разговори, вицовете и спомените за предишни напивания. Той пие все повече и повече. Да го спре може само солидната сметка, представена от съдбата. Досущ като в анекдота:
-Келнер! Май жи дойде множко. Можете ли да ми донесете ми нещо за изтрезняване.
-Да! Заповядайте сметката.

Да направим още един скок от 10—15 години напред. Ако възникналите към 30-та годишнина от живота тенденции се запазят, няма нищо чудно, че вече си имаме работа с напълно оформен алкохолик. Може да го е напуснала жена му, да са го понижили в длъжност, макар той още да не е стигнал до стадия на отрепката. Но все по-често пие сам, макар да не се отказва и от компания. Всичките си спечелени пари и свободно време пропилява, за да пие. Вече не може да не пие сутрин, за да премахне махмурлука и запоите му спират само ако няма пари или ако степента на алкохолно отравяне е стигнала до критичната си точка и организмът има нужда от няколко дни почивка.

По какво се различава алкохоликът от пияницата? По още по-силно промененото съотношение между „трезвото Аз" и „пиянското Аз". Силата на разрасналото се „пиянско Аз" при него значително превъзхожда волята на деградиралото „трезво Аз". „Пиянското Аз" се е превърнало в черен облак, който е замъглил цялото му съзнание.
И накрая - финалният стадий на алкохолното падение е превръщането в човек отрепка, стигащ до делириум, който пропива цялата събрана през деня милостиня и който се е алкохолизирал до такава степен, че получава опиянение от две чашки водка.

Този човек живее само като биологично същество, неговото човешко „Аз" напълно се е изродило, разпаднало се е и е изместено от вселилия се в него „демон на пиянството".
Защо все пак някои хора цял живот си остават трезвеници или поне културно пиещи, а други се пропиват и се давят в отровната течност на алкохола? До кой стадий човек все още не е загубил окончателната си воля за оздравяване? От кой момент падението става необратимо?

Културно пиещият се различава от пияницата и още повече от алкохолика не само по количеството употребяван алкохол, но и по качеството му. Той просто знае как да пие, а пияницата — точно обратно. За разлика от културния пиещ, той просто трябва да сложи край на пиенето. Но пияницата не може да се раздели с любимото си занимание толкова лесно. Твърде голяма е зависимостта му, нарушен е биохимическият му баланс. Свикването с трезвеността изисква доста време. Всичко, което ни е станало навик, се преодолява трудно. Въпреки това, при крайна необходимост пияницата може да положи огромно усилие и самостоятелно да се откаже от пиенето.

Но обикновено той се нуждае от квалифицираната помощ на специалистите и от мъдрата подкрепа на жена си и роднините си.
Най-тежък случай е алкохоликът. Всички обстоятелства от живота му натрапват внушението, че е крайно време да спре да пие — бракът му е на ръба на развода, пари няма, изгубено или почти изгубено е здравето му, в работата си има само неприятности. Но той, уви, не може да направи сам необходимото усилие — волята му липсва почти напълно. „Трезвото Аз" е до такава степен деформирано, че е изгубило способността си да се бори.

Единственото, което може да го спаси, е твърдата решимост да престане да пие, която закономерно трябва да доведе до търсене на специалист.
Ако при един алкохолик, който е запазил поне остатък от желанието си да се откаже от пиенето, все още има известен шанс, то стигналият до стадия на отрепката вече няма подобен шанс. Той не само не може, но и не иска да се откаже от пиенето и никой специалист вече не е в състояние да спаси душата и болния му мозък. Също както на отрепката, така и на алкохолика, който затъва все повече, не може да му се помогне. Става дума за хора, които не желаят да се откажат от пиенето.

Онзи, който може, но не иска, след известно време няма да е в състояние да се откаже от алкохола когато и да било.

Съвет

Разрастването на „пиянското Аз" е сложен процес, който зависи от много неща, но най-вече от волята на самия човек. Борбата между „трезвото Аз" и „пиянското Аз" е сблъсък между волята за живот и волята за смърт.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Причини за пиянството: Изгубване на вярата в себе си и в Бога

Тази причина на свой ред предопределя предишната, свързана с липсата на цел и смисъл на живота. Човек, лишен от вяра във Висшето начало и Реалността, автоматично губи и смисъла на живота. Който има „макар и зрънце вяра", придобива цел. Истински вярващият в своето предназначение човек не би пропилявал живота си за безсмислено пиене. Дори за известно време да кривне от пътя и бъде запленен от алкохола, докато вярва в себе си, ще запази възможността да се излекува. А ако става дума за човек, който вярва в Бога не формално, а наистина, то той още по-малко би пропилявал живота си в пиене.

Вярата в Бога е могъща сила, която предпазва от пагубното пиянство, а ако болестта е настъпила, е най-мощното средство за лечение. Силата на молитвата, изречена с безрезервна вяра в изцеляващите възможности на Твореца от самия болен или от някой друг, молещ се за него, е огромна. Без помощта на Всевишния надвиването на болестта е значително по-трудно.

Съвет

Опитайте се да откриете сред изброените причини за пиянството онази, поради която мъжът ви пие, но помнете, че разгледани в дълбочина, всички причини за пиенето се обясняват с липсата на духовност и изгубената връзка между човека и Бога.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Причини за пиянството: Лошото влияние на съпругите и роднините

Понеже тук разглеждаме не женското, а мъжкото пиянство, тази причина свързваме преди всичко с влиянието на съпругите, а не на съпрузите, както е в семействата на алкохоличките. Бързам да се застраховам. Под лошо влияние на съпругите подразбирам не само тези очевидни, но изключително редки случаи, когато склонните към пиене жени незабелязано за себе си превръщат мъжете си в пияници. Не, става дума за друго лошо влияние, когато жената не иска мъжът й да пие, но въпреки това го тласка към чашката.

Надявам се, че настоящата книга се чете само от жените, които наистина искат мъжете им да се излекуват от пагубното си пристрастяване. Но със съжаление констатирам, че за пиянството на мъжа до голяма степен допринася лошото въздействие на неговата съпруга.

Спомням си една пациентка готвачка, която ожесточено настояваше, че е права. В подобни случаи отвръщам с известната сентенция „Пътят към ада е постлан с добри намерения". Фактът, че вие самата не пиете, още не значи, че косвено не тласкате мъжа си към чашката. Следва ново възражение: „Но аз цял живот се боря и се карам". И на това мога да отговоря: „Подобни скандали не му оказват никакво влияние." А ако цитираме неприятно звучащата и доста обидна пословица: „Кучето си лае, керванът си върви", тогава ще получим повече или по-малко вярна картина на вашия живот.Скандалите изобщо не помагат мъжът ви да се откаже от пиенето. Напротив, косвено го подтикват към него.

Всеки скандал или сцена трябва да са грижливо обмислени и преценени. Те в никакъв случай не бива да се превръщат в постоянно мърморене, на което мъжът престава да реагира и което поражда у него напълно основателното желание да се махне колкото може по-далеч от досадната си и агресивна жена. Помислете: пиянството винаги бива съпровождано от скандалите на жените, но мъжете продължават да пият, както и преди. Ако има нещо, което да им прави впечатление и на което да реагират, това са действията.

Истериите и скандалите са думи, а човек обикновено не обръща внимание на думите.
Според моята статистика в самия факт на пиянството 60—70% от вината и отговорността носи мъжът, но не по-малко от 30-40% - жената. Точно тя създава в семейството атмосфера, от която на мъжа често му се иска да избяга при приятелите, които на чашка му помагат да преодолее стреса и неприятностите от несполучливия семеен живот.

Тъкмо жената проявява към мъжа си равнодушие, като не го спира от пиенето. Именно пред нейните очи той се превръща в алкохолик. Дори тя изобщо да не пие, а само да слага чашата и мезето и после да вдига масата, също спомага за създаването на алкохолизираната аура, на полупиянското съвместно биополе, което с разрушителните си вируси поразява цялото семейство. Точно както се говори за активно и пасивно пушене (което поразява здравето в по-голяма степен), по същия начин и при пиенето на единия от двамата съпрузи можем категорично да кажем, че в техния тандем, макар и по различен начин и в различни дози, пият и двамата.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Причини за пиянството: Генетичните заложби

Не всички пияници и алкохолици са деца на пияници и алкохолици, но този порок до голяма степен се предава по наследство. След като консултирах няколко хиляди пиещи хора, стигнах до извода, че близо половината от тях в една или друга степен са генетично програмирани да повторят грешките на своите предци. Понякога наследственото влияние се проявява не у родителите, а в пристрастяването към чашката на по-далечни или роднини по странична линия. Но фактът си е факт - трезвеникът обикновено има здрава наследствена природа, докато алкохоликът често пъти е програмиран от своите предци да пие.

И макар да се срещат и случаи, при които синът на буен алкохолик, нагледал се на подвизите на своя баща, да мрази пиянството, това не променя общата картина - гените ще се проявят при неговия внук и правнук.
Освен индивидуалната генетична програмираност, съществува и националната. Разбира се, не става дума за реален национален ген на пиянството, открит от учените в резултат на продължителни изследвания. Националната предразположеност има по-скоро не хромозомен, а културно-исторически и дълбоко психологически характер.

Бремето на тежкия живот се е чувствало почти непрекъснато, но душата е мечтаела за празник, за избавление от страданията. Разбира се, заповедите на православната църква, когато са били спазвани ревностно, са снемали от душата на човек значителна част от този товар. Но самите църковни догми са били твърде сурови, а силата на живота, неугасваща в славянската душа, е търсила изход. Затова след напрегнатия труд неизбежно е следвало разтоварване, което по напълно разбираеми причини в нашия национален характер далеч не винаги почива върху трезвения начин на живот.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Причини за пиянството: Навикът и пиянската среда

Навикът.

Този фактор се поражда от първата причина — удоволствието. Човек иска изпитваното удоволствие да продължи. И който на младини е открил незнайния, омаен свят, започва все по-често да прави своите засега необременителни и приятни пътешествия до него. Отначало той пие по малко, след това все по-често и по повече, а после непрекъснато, като колкото повече свиква, толкова удоволствието е по-малко, но заробващият навик става все по-силен. Пропилият се алкохолик с разрушения си организъм почти не изпитва удоволствие, но пие, защото навикът му да пие е станал негова втора природа.

Тъкмо навикът, който измества другия навик - да си трезвен, се увива като питон около гърлото на роба на виното и водката. Силата на навика е право пропорционална на неговата продължителност. Колкото по-дълъг е периодът на злоупотреба с алкохол, толкова по-трудно е избавянето от него.

Пиянската среда.

Всяка съпруга много добре знае колко силно влияе компанията от приятели по чашка върху нейния мъж, как го въвлича в пиенето и здраво го държи в ръцете си. Тук роля играят приятелските отношения, страхът човек да изглежда различен и да стане обект на подигравки. Много жени могат да потвърдят, че по време на отпуск мъжете им, за кратко време изтръгнати от обичайната пиянска среда, сякаш се излекуват и се връщат към нормалния живот.

Те се съживяват, пробуждат се от пиянския си сън, започват да се интересуват от семейните проблеми. Една жена ми разказа, че след като близо десет години не са прекарвали почивката си заедно, заминала с мъжа си в отпуск при родителите й на село. Там с него настъпила смайваща промяна: към десетия ден той се върнал към любимото си занимание от младини -да рисува, с което не се бил захващал повече от десет години. В този смисъл смяната на жилището, преместването в друг квартал и особено в друг град действат много благотворно.

Дори смяната на местоработата и попадането в колектив, където не е прието да се пие, както откъсването от обичайните приятели по чашка могат да свършат добра работа. Всичко това отслабва установените алкохолни връзки и зависимостта от пиянската среда. Колективът, намерил "общ език" в пиенето има странната особеност да си създаде обща алкохолна аура, нещо като колективно „пиянско Аз", което действа върху отделния човек по-силно, отколкото ако той пие с различни случайно срещнати и особено сам.

Затова всяко скъсване с това колективно „пиянско Аз" и разчленяването на това чудовище (между другото, през годините на „застоя" подобни „пиянски" бригади в някои предприятия обикновено биваха разформировани) много помага за отказване от пиенето.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Причини за пиянството: Удоволствието

Защо човек пие? Няма универсален отговор на този сакраментален въпрос. Причините са много и при всеки от случаите те са индивидуални, затова е невъзможно да бъдат изброени. Нека посочим основните.

Ако направим социологическо допитване до пиещите, първото, което обикновено можем да чуем, ще е: „Пия за удоволствие".

Борис В., 42-юдишен, работи на пазара като месар. Здравият мъж постепенно се е превърнал в бъчва със зловонна миризма и синкави кръгове под очите. След много разправии привлекателната му съпруга Светлана О., 38-годишна телефонистка, го доведе при мен. Борис всяка сутрин страда от непоносимо
главоболие поради пиенето без мярка. Единственият начин да се спаси от болките е да изпие 150 грама водка или два литра бира. „По-малко не помага — въздъхна той. — Но затова пък ми става хубаво. По цялото ми тяло се разлива една сладка топлина".

Не по-малко възторжено описва самото си напиване. „Не знам защо пият другите, но лично аз изпитвам удоволствие от състоянието на опиянение. А вие тук ми приказвате за някакво си лечение и кодиране. За какво ми е? Най-приятното нещо на света е половин литър с гъбки". Докато страданията от махмурлука не превишават удоволствието, той няма да се откаже от пиенето. А аз, за съжаление, отказвам (макар и временно) на Светлана да помогна на мъжа й, защото той изобщо не е готов за това.
Пред мен е един поет на алкохолното удоволствие, а хора като него са безнадеждни.

Каквото и да казват трезвениците, каквито възражения и аргументи да издигат противниците на алкохола, той действа на съзнанието, отпуска и поражда приятни усещания. Нищо, че на другата сутрин човек страда от главоболие, повдига му се, в устата му горчи и много от функциите на организма му са нарушени. Затова пък десетки милиони хора са готови да пожертват предимствата на здравето заради сладкия миг на опиянението.

Специалистите обясняват удоволствието, изпитвано от пиещия, с цял комплекс от причини: то премахва изморяващия самоконтрол, отпуска, абстрахира от тежката реалност с нейните проблеми, приятно замайва главата, развеселява приятелите по чашка, с които е тъй приятно да общуваш без „задръжки". Всичко това безспорно е вярно, за всеки човек който и да е от тези фактори може да има решаващо значение.

Удоволствието е най-силната и дълбока причина за разпространението на алкохолизма и пиянството. Обикновеният живот като правило не предлага лесни начини за получаване на подобни приятни емоции. Така че алкохолът става предпочитано средство.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Алкохолният вампиризъм

Алкохолът размеква мозъка и отслабва волята. Привърженикът на чашката постепенно губи способността да носи достойно житейския си кръст. Започва да прехвърля своите задължения върху онези, които са наблизо. Най-много естествено си пати жена му, после останалото домочадие и накрая колегите. Той с удоволствие прехвърля проблемите си върху плещите на околните и влиза в нова роля. Оттук нататък, какъвто и да е бил -кротък или буен, никой не бива да го кара да работи повече, отколкото той намира за необходимо, никой вкъщи няма право да го принуждава да изпълнява домашните си задължения.

Колкото и да е странно, въпреки недоволството си, повечето съпруги са склонни да приемат тази негова роля. Постепенно той свежда задълженията си до минимум, като все повече обвинява околните за нещастния си живот. Разбира се, в повечето случаи това поведение е възможно само в домашна обстановка. В службата му се налага да се преструва, да се подмазва на началника, да проявява чудеса от изобретателност пред колегите, от които зависи.

Но след известно време и там целият колектив е ангажиран с алкохолика — довършва работата му, предпазва го от гнева на началниците, спешно потушава конфликтите, възникнали по негова вина. Той непрекъснато се оплаква от нещастния си живот, като редува стоновете си със заплахи и оскърбления. Повечето му хулигански номера минават – околноите се отнасят към проявите му снизходително, като ги оправдават с неговата пиянска невменяемост. В крайна сметка той се изпълва с чувство за непогрешимост в действията си и със смайваща ловкост се възползва от доброто отношение на околните.

Това свойство да прехвърля проблемите си върху другите хора, да живее от тяхната снизходителност бих нарекъл алкохолно вампирство. Много от съпругите, на които съм предлагал даденото определение, напълно са се съгласявали с него. Вампирството помага да се амортизират повечето неприятни последици от пиенето. То отлага неизбежното наказание на алкохолика за по-нататък.

Всички изброени начини да бъде избегнато заслуженото възмездие почиват най-вече върху лъжата както спрямо околните, така и спрямо самия него. Разбира се, това е до време. Отложени и прехвърлени върху другите - невинните хора, страданията се натрупват и се връщат към измамника с ненадеен и точен удар на съдбата, който вече не може да бъде избегнат.

Най-пагубното в тази ситуация не е, че алкохоликът в крайна сметка си получава заслуженото. Все пак светът се крепи върху равновесието. Лошото е друго: от това, че той страда, на неговите близки не им олеква. Нещо повече, на тях ще им бъде още по-тежко, ако той отново успее да ги убеди, че тъкмо те са виновни за неговите нещастия.

Съвет

С всички сили разрушавайте самозащитата на алкохолика от страданията, която се гради върху лъжливи обещания пред себе си и останалите, че е вникнал в отвратителната природа на алкохола и е започнал да действа.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Игнориране на всички негативни усещания, свързани с гибелното пристрастяване

Алкохолът е много голям мистификатор и зъл магьосник, който си играе с човешкия живот. Той преувеличава удоволствията и смалява отрицателните последици от пиенето. Изкривява картината на света не само в момента на непосредственото опиянение, но и след него. Алкохоликът максимално използва този механизъм на своето заболяване. Той просто игнорира всичко, което не му е харесвало във вчерашния гуляй. „Снощи да съм чупил чинии в кухнята, да съм бил жена си, без малко да съм запалил къщата, излизайки да съм обидил съседката и да съм се заяждал с минувачите, след което да съм загубил половината си заплата? И дума да не става!" - това е една примерна и дота типична реакция на агресивния по природа алкохолик спрямо сутршните претенции на жена му.

Той просто не желае да помни нищо, не иска деа знае истината. По-спокойния алкохолик може изобщо да не помни своите прояви и странните си приумици. Така се живее много по-лесно. И ако някой му напомни как хулигански се е държал предната вечер, той по-скоро ще се затвори в себе си. Колкото и да го е срам, ще се опита бързо да забрави за случилото се и да прехвърли тази информация в архива на подсъзнанието си.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Преувеличаване на удоволствието от пиенето

Всеки алкохолик е не просто търсач на удоволствия, но и създател на своя философия за пиенето. Той вижда в романтична светлина чашката и нейното съдържание, опиянението, а понякога дори и последиците от него. С настроение разговаря с все още трезвите, си компаньони за предстоящето пиене, на следващия ден, съвземайки се от махмурлука, изпитва удоволствие от пиянските си подвизи.

Въпреки тежките си страдания, той поддържа в себе си положителния образ на алкохола и еуфоричния фон на спомените си за състоянието на опиянение. Това отчасти му се отдава заради промените в химичните параметри, които са настъпили в мозъка и в нервната му система. На химично ниво алкохолът притъпява способността на човек да гледа на себе си критично и отприщва положителните му емоции. От целия процес на пиене алкохоликът се стреми да помни само общото приятно усещане за лекота, замаяност и свобода.

Затова сутрин, когато се проявява страданието, пияницата си служи с щита на благодушието и сладкия спомен за снощното удоволствие. „Важното е не това, че сега ме боли главата, а това колко хубаво си пийнахме снощи" - такава е формулата на самозалъгването. Романтизирането на алкохола, превърнат в център на живота, подхранва „пиянското Аз" и позволява за известно време да се избегнат непоносимите страдания. Но каквито и розови очила да си слага, те рано или късно ще бъдат счупени от жестоката ръка на живота.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Механизми на самоизмамата

Още когато формулира своите Четири благородни истини за битието, великият индийски мъдрец Гаутама Буда казва, че Първата благородна истина е, че животът е изпълнен със страдания, а Втората благородна истина е, че желанията са причина за страданията.

Ако приложим тези истини към проблемите на алкохолика, можем да кажем примерно следното: животът на пияницата е изпълнен с големи страдания и страстното му желание да се напие, неговата привързаност към алкохола, е причина за тези страдания. Както в живота на обикновения човек, така и в живота на алкохолика действа математическият закон за съотношението между желанието и страданието: колкото по-силно е желанието (зависимостта) на човека, толкова повече са неговите страдания.

Затова е естествено страданията на средностатистическия алкохолик да са неизмеримо повече от страданията, които изпитва средностатистическият обикновен човек. Вече казахме, че ако при пияницата удоволствието от пиенето като цяло надделява над последващите страдания, при алкохолика техният превес е явен. Той пие, за да облекчи мъките си, но в крайна сметка само ги отлага и след известно време те се стоварват върху него с нова сила. Тогава защо пие?

Наистина хората нямаше да пият толкова много и толкова често, ако отрицателните страни на алкохола незабавно побеждаваха така наречените положителни. Но там е работата, че те започват да надделяват далеч не веднага, а след доста време. Още повече, че алкохоликът товари с повечето си проблеми своите близки. Това му позволява продължително време да потушава възникващите от пиенето страдания и да отлага момента на неизбежната разплата.

Как алкохоликът успява да отложи действието на неумолимия закон, открит от великия мъдрец на Изтока? Можем да посочим няколко фактора, използвани от всеки изобретателен почитател на Бакхус.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация  

Митовете на пиещите мъже

Защо явната лъжа често пъти е по-силна от истината? По много причини. Една от тях е, че лъжецът вярва в нея по-силно, отколкото човек в своята правда. Алкохоликът толкова силно и целенасочено вярва в правото си да пие, че всеки, който му се изпречи на пътя, въпреки най-добрите си намерения и неопровернеопровержими аргументи, веднага се превръща във враг. Ако страстният почитател на Бакхус не може да надвие съпротивата на жена си с агресивен натиск, тогава той започва да я баламосва с митове.

Мит първи: Трябва сам да поискам да се откажа.

Грижата на алкохолика за собствената му свобода и право на избор е много трогателна и смешна. Общо взето, той е прав — ако не го пожелае силно сам, нищо няма да направи. Но заблудата му е, че ще може да го пожелае самостоятелно. Състоянието на привързаност към нещо само по себе си не спомага за възникването на желание да се освободиш от тази привързаност. Единствено някои много сериозни последици от този измамен избор могат постепенно да накарат човека да се замисли за свободата си.

Докато алкохоликът не се „опари", едва ли ще настъпят бързи положителни резултати. Пиянството прилича на блато (не случайно Хераклит казва, че душата на пияницата е „влажна"), а желанието да си трезвен може да бъде оприличено с искрица светлина (пак Хераклит сравнява трезвата душа със „сух огън"). Силният огън може постепенно да изсуши блатото, но искрата не може да пламне сама в блатната тиня. И ако въпреки физическите закони такова чудо все пак се случи, огънят няма да може да гори дълго. Блатото е символ на инерция, на страшна сила, способна да угаси и най-добрите пориви.

„Пиянското Аз" на алкохолика е не просто олицетворение на неподвижна ленива стихия, а активна зла воля, затова тезата му: „Аз трябва сам да поискам да се откажа" не бива да бъде възприемана сериозно. Той никога няма да го поиска сам без някакво сериозно въздействие отвън - тежка травма или добре организирана лечебна помощ.

Мит втори: Когато поискам, ще мога да се откажа и сам.

В мита винаги има доза истина, на която като на въдица се хващат лековерните души. Разбира се, човек не може да откаже пиенето, ако сам не го поиска. На алкохолика не може да му бъде внушено желанието да бъде трезвен, при положение че цялото му същество активно се съпротивлява. Наистина възможността да се откаже от пиенето (между другото, отворена за всеки алкохолик) става реалност само тогава, когато в пияната му душа пламне искрата на желанието да е трезвен. Лъжата в този мит се състои в това, че алкохоликът може сериозно да поиска да бъде трезвен във всеки момент и по собствено желание. Без външна, добре обмислена и целенасочена помощ той в никакъв случай няма да издържи дълго да е трезвен и няма да надвие желанието си да пие.

Ако оставим нещата на самотек и не се стремим да го излекуваме от порока му, той може би никога няма да се избави от своята патология.
Ако вярвате, че мъжът ви наистина някога сам ще поиска да не пие и ще успее да запази в себе си това желание, много се лъжете. Малко вероятно е да стане чудо. Много по-вероятно е той никога да не го поиска и следователно да не успее да се върне към трезвия начин на живот.

Мит трети: Аз имам пълното право да пия колкото си искам и всеки натиск с цел отказване е незаконно накърняване на моите свободи.

Всъщност "ненакърняването на свободите" на алкохолика се превръща в накърняване на правата на всички около него. Накърняват се правата на жена му за внимание и материално благополучие, правата на децата му за щастливо детство (без побоища и скандали между родителите), правата на началника за това работата да е свършена, правата на съседите за тишина и почивка... Списъкът може да продължи до безкрай.
Но защо много от жените на пияниците тъй лесно се поддават на тези безсмислици за човешки права?

Нормално ли е те да нямат право да се защитят, а той да има право системно да тормози близките си?

Мит четвърти: Лечението във всичките му видове и форми уврежда здравето и психиката.

Отказът от лечение е измежду типичните хитрувания и увъртания на деформираното от алкохола съзнание, което не желае да променя каквото и да било в стереотипа си. „Няма да се лекувам и точка. Не искам да стана идиот" — така отговарят повечето алкохолици на жените си, измъчени от безплодните увещания. В такива случаи обикновено се посочват хиляди примери като този, че еди кой си се повел по акъла на жена си и тъща си, отишъл да се лекува и „станал идиот".

Обяснимо е защо мъжете, които пият, се поддават на това заблуждение. Но е абсолютно необяснимо защо жените им вярват, след като винаги имат възможност да се обърнат към специалист и лично да разберат какви са особеностите и резултатите от лечението на алкохолизма. Всичко това доказва, че много от жените запазват странната си готовност да бъдат мамени. Те приемат за чиста монета всички легенди и митове на алкохолиците.

Мит пети: За всичките ми нещастия е виновно моето семейство - децата, роднините и най-вече жена . Затова пия.

Мъжът осъзнава, че върши нещо нередно. Сутрин по време на махмурлук често изпитва чувство за вина. Но е невъзможно непрекъснато да се намира в такова състояние, още повече, че жена му често изразява недоволството си от неговото пиянство. Понякога двойният натиск на отрицателните емоции се струва на алкохолика толкова тежък, че той няма сили да го понесе.

Единственият начин да бъдат отбити атаките на жената и да се запази необходимото самоуважение и чувството, че е прав, са ответните нападки и обвинения. „Да, аз пия, но пия заради всички вас и най-вече заради тебе, защото ти ми съсипа живота!" (По-нататък обикновено следват нецензурни изрази, а често и побой). Много жени възприемат логиката му не само защото той ги е наплашил. Те просто се страхуват да останат сами, имат нужда от силно рамо, на което да се облегнат.

Дори въпросното „рамо" да се превръща в удряща ръка, те пак запазват тези отношения. Всички много добре знаят, че алкохолиците винаги си намират повод за пиене - всеки път се измисля някакъв тържествен случай или празник. Този навик, присъщ на всички пияници и алкохолици, се илюстрира от следния анекдот.

Лекарят към пациента;
— Пиете ди?
— Само в тържествени случаи.
- А кое за вас е тържествен случай?
- Когато има нещо за пиене.

МИТ шести: От утре спирам да пия.

Има ли жена, която да не е чувала тези думи от своя мъж алкохолик? Най-интересното е, че той вярва в собствената си лъжа. Когато после поискате да спази обещанието си. сам не може да обясни защп го е дал.

Жени, ако искате вашите мъже да се спасят от своя порок, ако сте съгласни да се борите с това зло, научете се да отличавате митовете, с които алкохолиците притъпяват съзнанието ви, и не вярвайте на празни обещания.

Съвет

Не се оставяйте мъжът ви да ви омагьосва с
митове.

Засега няма коментари: | Категории: » Какво трябва да знае съпругата за пиянството и алкохолизма Връзки към тази публикация