От: velizara on 15:22
И така, направили сте всичко възможно и дори повече. Превърнала сте се в изключително обаятелна и привлекателна жена, къщата ви е в образцов ред, отнасяте се с внимание към мъжа си. Накратко казано, направили сте всичко, за да може мъжът ви да не пие. Но чудо не е станало. Той започва да се отегчава от своята трезвеност, равнодушно реагира на старанията ви, все по-често се затваря в себе си. Помислете кой е зле — неговото „трезво Аз", което за кратко се е пробудило от сън и е започнало да се съживява, или неговото „пиянско Аз", което не се подхранва и е под контрол?
Разбира се, „пиянското Аз", което не е съгласно да се предаде без бой и е способно да надделява над „трезвото Аз". Явно, че смъртта му наближава. Защото нещо подобно вече се е случвало в живота ви. Вие сте молили мъжа си, той е обещавал да спре да пие, за известно време наистина е спирал, но после всичко е започвало отначало. И ето, че отново се е пропил, като този път запоят му е по-тежък и продължителен. Мъжът ви проклина всичко, което е обещал в момент на кратковременно отрезвяване, и пие така, сякаш изгаря всички мостове след себе си. Вие търпите пияния деспот и се чудите какво да правите, когато запоят свърши: дали отново да се опитате да проявите търпение, да поговорите с него с добро, да му простите и да започнете нов живот или да му вдигнете скандал, да изпаднете в истерия, да го изгоните от къщи, да спрете да му говорите - накратко, да минете в настъпление? За съжаление, всичко се е случвало вече не веднъж.
Означава ли това, че проблемът е нерешим и вие сте обречена в безсилието си да реагирате ту положително, ту отрицателно, като не можете да промените фаталната ситуация? Цялата работа е, че вашите реакции спрямо всеки случай на напиване са били спонтанни и кратковременни и вие не сте имали сериозна стратегия, която да накара мъжа ви да се откаже от своята зависимост. Този път предлагам да се ръководите не от случайни, макар и напълно оправдани емоции, а от една ясна стратегия, която включва последователни мерки, чието прилагане поразява алкохолизма право в сърцето.
Човешката природа е такава, че е невъзможно да бъде променена само с положителни или само с отрицателни средства. Не случайно съществува изразът „политика на тоягата и моркова". В борбата с неговото „пиянско Аз" трябва да включите и двата лоста за въздействие. Най-добре е да започнете от приятния, защото винаги има време да използвате тоягата. Променете се в съответствие с желанията на мъжа си, уредете всички страни в домашния живот и му предложете вместо алкохол алтернативата на интересния трезвен живот. Ако предложенията ви не бъдат възприети, ще получите моралното право да използвате наказателни санкции и да започнете да говорите с него с по-твърдия език на ултиматумите и волевия натиск. Обявете война на неговото „пиянско Аз".
С две думи, преди да използвате тоягата, предложете морков.
Това, което наричам „наказателни санкции , няма нищо общо с чисто емоционалните, импулсивни изблици на недоволство, които и така са предостатъчни във всяко семейство. Тук преди да атакувате, трябва да намерите най-слабите места на противника. Не изглежда трудно, защото живеете с мъжа си от дълго време и би трябвало да го познавате добре. Но много от жените, които съм консултирал, се затрудняваха да определят коя от предлаганите наказателни санкции (ще ги изброя по-нататък) ще има най-голям ефект.Подготовката за наказателните санкции започва от изучаване на уязвимите места, каквито има всеки мъж.
За едни това е страхът да загубят уредения си бит. За други слабо място може да е самолюбието. За трети най-страшен фактор е лишаване от интимни отношения, докато не спрат да пият. За четвърти най-деликатен момент в отношенията може да бъде емоционалната студенина. Пети се страхува от скандали най-вече на публично място и от разгласяване на порока сред съседите, колегите, роднините. Ефект може да има и заплахата да извикате полицията. Като намерите най-слабите и уязвими места на своя съпруг, изградете система от най-болезнени удари по неговото „пиянско Аз".
Проблемът е, че много жени, въпреки че са прекарали близо до мъжа си години наред, не са успели да научат слабите му места. Те просто никога не са опитвали да стигнат докрай в своята решимост и са отстъпвали още при първите прояви на недоволство и самонадеяност от страна на пияния си мъж. Много от жените са мотивирали отстъплението си с това, че се страхуват да загубят съпруга си. Те не искат да разберат, че всъщност са го загубили дотолкова, доколкото е затънал в алкохолизма.
Обикновено илюстрирам пред неразбиращата жена, че е загубила мъжа си поради неговото пиене по следния начин: „Вие и бездруго сте го загубили — казвам на упоритата жена, — „пиянското Аз", което се е настанило в съзнанието му, е нещо като друг човек, втори мъж, паразит, който живее в тялото на първия. Можем да кажем, че вие живеете едновременно с двама мъже, единият от които е трезвеният — онзи, за когото сте се омъжили, а другият е пияният - онзи, когото той е довел отвън и е заселил в жилището ви".
Затова не може да се каже, че се страхуват да загубят мъжа си тези, които всекидневно го губят, наблюдавайки деградацията му.
Но прилагането на наказателни санкции изисква от всяка жена доста кураж. Съгласете се, че едно е да разговаряте с мъжа си по повод неговата алкохолна зависимост с добро (даже и тогава той често изпада в ярост), а съвсем друго - да разговаряте и даже да действате с лошо. Ами ако реагира по някакъв страшен и непредсказуем начин? И все пак, ако искате да излезете от задънената улица, трябва да действате, независимо от реакцията му. Желанието ви да го откажете от пиенето трябва да е по-силно от неговото желание да се напие, а вашето „трезво Аз" — по-силно от неговото „пиянско Аз", макар през годините и десетилетията на отстъпки то да се е превърнало в многоглава ламя.
В края на краищата в руските приказки огромната ламя бива победена от воина, който е доста по-малък от нея. Жената, чиято сила е в нейната слабост, трябва да съумее да се превърне в подобен воин. И така, започнете да действате. Предстои ви продължителна битка, затова се запасете с търпение. Започнете с разговор, като изберете подходящия момент.
- В този разговор най-важното е да избегнете стереотипа на монолога, при който жената отегчително увещава мъжа си, а той не й обръща внимание.
- Можете да започнете с всякакви други думи и фрази, които най-добре подхождат на възприятията на мъжа ви и на стила на вашите взаимоотношения. Важното е той да обърне внимание на това, което се каните да му кажете.
- Дръжте се изключително добронамерено, с уважение, но същевременно твърдо. Попитайте го не е ли съгласен, че така повече не може да продължава?
- Ако е съгласен, преминете към следващите въпроси. Ако ви отговори, че няма повод за тревога и всичко е наред, тогава го попитайте какво е отнашението му към вас и дали ви обича. Като ви отговори „Да, разбира се", попитайте: „Щом за единия всичко е нормално, а другият страда, а първият възприема това спокойно, може ли думите за любов и уважение да се смятат за искрени?" Обикновено в такъв момент мъжът започва да говори нещо объркано, опитва се да отклони темата, защото се досеща накъде насочвате разговора. Постарайте се да го накарате да ви изслуша търпеливо и спокойно да отговори на всичките ви въпроси. Попитайте го какви са житейските му планове за близките една-две или повече години.
Дали възнамерява да промени нещо в живота си, дали си поставя нови цели, дали този начин на живот не му е омръзнал, не му ли се струва безсмислен, сив и еднообразен. Ако той започне да спори, като твърди, че всичко е наред, попитайте го какво добро и ценно за вас, семейството и самия себе си е направил през последната година.
Нека мъжът ви изброи тези добрини и ги сравни с някоя друга година от живота си, когато наистина е бил успяващ. Задачата ви е да го убедите, че животът наистина не протича така, както трябва, като го накарате да отговаря максимално честно. Трябва да постигнете положителен и ясен отговор и да предложите конкретна помощ. Опитайте се да получите съгласие за лечение чрез силен натиск на волята, емоциите и логиката, какъвто не сте проявявали преди, като същевременно разкривате пред него предимствата на трезвения живот и му покажете, че сте абсолютно сигурен, силен и верен приятел, готов да му помага докрай, ако той се съгласи да се лекува.
Разбира се, предложената схема на разговор е само един от вариантите на въздействие. Той трябва да разчупи обичайните стереотипи на предишните разговори, които са имали мърморещо-увещателен или направо скандален характер. Напълно е възможно изтръгнатото в началото на разговора обещание от мъжа ви, че ще говори ясно, откровено и без да се отклонява от темата, да не се увенчае с успех и всичко да тръгне по руслото на взаимните обвинения и обиди. В такъв случай важното е навреме да спрете и да се опитате да коригирате стила на разговора.
Как да действате, ако мъжът ви отказва да говори за лечение, опонира и спори, доказва, че не е алкохолик или се присмива на всички сериозни предложения? В такъв случай му кажете, че повече няма да му позволите да ви тормози и да тероризира семейството. След това, каквото и да отговори, за известно време прекратете всякакво общуване, направете пауза, през която да съберете сили, да се настроите за една от наказателните санкции. Може те да не ви се сторят нещо ново и вие дори да се разочаровате и да си кажете: „Та аз съм го правила с години, но безуспешно". Не бързайте с изводите. Напълно е възможно наистина да сте се опитвали да предприемете тези или подобни мерки, но да сте го правили неумело, непоследователно и неефективно. Тук ви предлагам ясна стратегия, чието стриктно изпълнение може да гарантира положителен резултат — частично и дори пълно отказване от алкохола, особено ако действията се придружават от помощта на специалист.
Наказателните санкции и мерките за психологически натиск върху мъжа ви съвсем не са фиксирана схема със задължителна и единствено правилна последователност на действията. С други думи, за да накарате мъжа си да се откаже от алкохола, съвсем не е задължително да предприемете всичките петнадесет стъпки една след друга. Просто изброявам санкциите, които могат да бъдат приложени, за да накарате мъжа си да се откаже от алкохола, да изберете от тях онова, което ще е най-ефикасно за него. Всеки случай е индивидуален. Това, което дава резултат при едни, е на-пълно безполезно за други. Вие трябва да се научите да разбирате същността на заболяването и начините за лекуване от него.
Съвет
Внимателно обмислете дали има смисъл да предприемате наказателни санкции, дали силите ви ще стигнат да ги реализирате докрай и какви ще бъдат последиците от вашите действия. Но след като изберете най-ефикасната мярка за мъжа си, проявете твърдост докато постигнете желания резултат.
Цялата статия...
Наказателните санкции не са повод за отмъщение или проява на омраза. Те не бива да се превръщат в аналог на някогашния донос на съпругата пред партийния комитет. Това е принудителна, макар и много болезнена операция, която трябва да се върши с чисти помисли. Възможно е някоя съпруга поне веднъж да иска да използва санкциите, не за да накара мъжа си да се лекува, а да го ядоса, да му отмъсти за предишни унижения, да го постави на място... Да, събла- зън има. Подобна е на изкушението, което всеки човек изпитва, когато предприема развиване на скритите сили и способности с помощта на магия или биоенергия. Разбира се, ако жената започне да използва черна магия за манипулиране на мъжа си с помощта на изброените санкции, това ще е лошо и за него, и за нея.
| Категории: »
