Махмурлук.ком

Откриха казан за ракия на магьосници

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, от нафталина Връзки към тази публикация  

От стари времена, че до днес

В Първата книга от рецептурника си АПИЦИЙ дава полезни предписания за консервиране на продукти, вина или есенции, предвид загрижеността на тогавашните кулинари, непознаващи спирта (дестилиран едва през късното средновековие) или стъклените дамаджани с тясно гърло, смогнали да изместят чак след векове широко разпространените порести керамични амфори, в които виното бързо се вкисвало. Може би дори вкусовите предпочитания към пресоляването и силните саламури отговарят на необходимостта на времената от специфична хигиена на храненето. Така например, както съвременната домакиня, загрижена да поправи пресечената си майонеза би търсила съвет, древните са откривали в този раздел препоръки за поправяне на вмирисания си ликвамен :

Поръсва се с дафинов лист и кипарис празна чаша и се изсипва предварително проветрения ликвамен. Към пресоления , пък, може да се добави половин литър мед и да се разбърка до хомогенизиране. С гроздов сок (при липса на мед) се постига подобен резултат.

Лечебна билкова медовина

В бронзов съд пълен с около 3,5 литра вино се добавят около 5 кг. мед и се вари, като се разбърква с дървена лъжица, на бавен огън от сухи дърва, докато виното напълно изври. Ако тръгне да кипи се охлажда с малко вино, за да не се пресече. Изстудява се и се слага отново на огъня. Това се прави два-три пъти и накрая се оставя да изстине. На следващия ден се изчиства пяната (прецежда се) и му се добавят добре счукани и размити с вино до получаването на гъст сок ок. 110 гр. пипер, 3 гр. сакъз*, 6 гр. листа от тубероза (Polianthes tuberosa L.), 6 личинки шафран, 5 запечени костилки от фурми и още толкова накиснати предварително във вино плода (фурми). Добавя се около 10 лит. пивко вино и течността се “прояснява” с дървена пепел (въглен).

* Продукт използван в производството на гръцкото “узо”, добиван от сакъзово дърво, разпространено на остров Хиос ( Pistacia Lentiscus , Chia или latifolia )

Медовина с билки за из път

Тази медовина се запазва винаги добре и служи на митарите за из път. Слага се чер пипер с прецеден мед в малко буренце, подобно на билковото вино, и в момента на консумиране се добавя или не, по желание, към виното в подходяща пропорция. Ако се държи в съд с тясно гърло се препоръчва да се разрежда с по-винена медовина, за да спомогне източването на меда.

Римски пелин

За приготвянето му се следва описанието за приготвяне на вино с билки от Камена (изгубена: бел. прев.), където пелинът липсва:

25 гр. Понтийски пелин, почистен и нарязан, египетска фурма, 4 гр. сакъз, листо от тубероза (Polianthes tuberosa L.), 6 гр. стрит корен от костус*, 3 личинки шафран и 10 литра вино (еднокачествено). Не се препоръчва изчистването му с дървен въглен.

* Индийското растение Saussurea Lappa L. познато ни от Плиний, който го описва като лютиво на вкус и извънредно ароматно.

Вино от рози и вино от виолетки

Виното от рози се приготвя с листа от розов цвят, почистени от бялата част в основата си, бутилирани с вино и оставени да отлежат около седмица. Полученото вино се прецежда и се бутилира по същия начин с нови листа от розови цветове и тази операция се потретва, след което виното се прецежда и бутилира за консумиране, смесено с мед.

Използваните розови цветове трябва да са здрави, непопарвани от роса и добре почистени.

По съвсем същия начин се приготвя и виното от виолетки, ползвайки цветове от виолетки, вместо рози.


Източник: еремия.нет

Засега няма коментари: | Категории: » вино, от нафталина Връзки към тази публикация  

В Русия ще продават водката с писмени указания

Водката и всички алкохолни напитки, продавани в Русия, вече трябва да се продават с предупреждение на бутилката. То трябва да посочва, че са забранени за тийнейджъри, бременни и някои болни, обявиха от руското министерство на здравеопазването. По заповед на министър Михаил Зурабов, на бутилките трябва да фигурира следното предупреждение: "Алкохолът се забранява за деца и тийнейджъри под 18 години, бременни жени и майки-кърмачки, както и за хора, които страдат от разстройство на нервната система, имат проблеми с бъбреците, черния дроб и други храносмилателни органи". Бутилките, които не са придружени с такъв етикет ще бъдат изтегляни от търговската мрежа.

Източник: актуално.ком

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, от нафталина, По света и у нас Връзки към тази публикация  

Виното на древния Египет

Нека той (Озирис) даде вода, прохладен вятър и вино на духа........
- 18-та династия, от възпоменателна колона за Тутмозес, пазач на вратите

Виното, известно на египтяните “yrp”, е било скъпо удоволствие, което малка част от обществото е можела да си позволи.
Виното било използвано и като дар – към боговете или такъв, съпровождащ покойника към гроба му. Възкръсналият фараон е бил известен като “един от четиримата богове ... който се храни със смокини и пие вино.” От време на време е било използвано и като заплата – работниците на пирамидите в Гиза са могли да избират между 4 вида вино и 5 вида бира.
По-късно, гръцките туристи по тези земи потвърждават, че виното е било запазено за богатите.
Интересно е, че думата “вино” предшества думата “лоза” – изглежда, че египтяните са внасяли вино по долината на Нил много преди да внасят грозде.

Съществували са няколко различни вида вино, някои от които хвалени от древните автори за прекрасните им качества. Това от Мареотис е било най-уважаваното и най-често срещаното. За него атиняните пишат , че било “бяло, качеството му – отлично, сладко и леко, с ароматен букет; в никакъв случай не е стипчиво, нито пък се отразява на главата”. Това вино е било известно също така с дългия си живот.
Други известни вина са били Тениотик, Тебиад, Себенитик, Тасиан, Манифесиан, Екболада (забранено за младоженки!!) и това е само малка част от вината, произвеждани в Египет.
Изглежда, че любимото като вид вино е било червеното, съществувало през всички династии, докато любимото на гърците бяло вино се е появило по-късно.
В изобразените по стените на гробниците сцени от пиршества се вижда, че гостите пият вино и по всяка вероятност повече от достатъчно, тъй като се виждат изображения на повръщащи или на отнасяни вкъщи гости. Древните египтяни са намирали пиянството за забавно.
Виното е участвало и в религиозните ритуали – някои от храмовете са имали собствени лозя, за да подсигурят достатъчно количество за събитието.

Търсенето на рецептите и на видовете древно египетско вино е донесло резултати, които оставят археолозите със смесени чувства. Поради значителни климатични промени от времето на древен Египет досега, установяването на правилния сорт грозде и точната технология е изключително трудно. Едва през 1931 г., за първи път в модерни условия се произвежда древно египетско вино – от правилната лоза и според древната технология. Такова вино се произвежда и до днес. Много ценители не го харесват, по-важно е обаче, че вкусът на древността продължава да съществува и след 3500 години.

Египет е бил осеян с лозя, голямата част от тях разположени в делтата на Нил. Гроздето е било брано на ръка, след това поставяно в големи съдове, в които е било стъпквано с крака или в специални преси. Получаваният при това сок е бил улавян в отворени делви, в които се е осъществявала и ферментацията. След приключването й, глинените делви са били запечатвани и маркирани с датата, името на лозето и името на човека, отговорен за виното. Когато е настъпело време за консумация на виното, делвите са били счупвани, а виното - с цел декантиране - преливано в други глинени съдове.

Самото сервиране е ставало в плитки съдове с къса дръжка.

В текстовете на пирамидите, бог Шезму (Сезму) донася на фараона гроздов сок за вино. Макар и бог на виното, той е бил и отмъстителен – в папирус от XXI Династия жестоката страна на Шезму е показана от две божества-ястреби, в чиято винена преса се намират човешки глави, а не грозде.

Хатор, друго божество на виното (и на бирата), едновременно с това е била богиня на любовта и богиня на разрушението.


Източник: виното.ком

Засега няма коментари: | Категории: » вино, от нафталина, пътят на рома Връзки към тази публикация  

Археолози откриха винарска изба на 2000 години

Френски археолози са открили в южните части на страната гало-римска винарска изба, която е била изградена в началото на I век, съобщиха АФП и РИА "Новости", като се позоваха на изявление на Националния център за научни изследвания (CNRS) на Франция.

Според Себастиян Мон, сътрудник на центъра, избата, в която археолози са намерили няколко големи амфори, е била част от комплекс за производство на вино. Той е разполагал с преси за мачкане на гроздето и с резервоари за събиране на гроздовия сок.

Комплексът представлява съвършена за времето си система. Там са били извършвани различните етапи на винопроизводството - от първоначалната обработка на гроздето до пълненето на виното в амфори.

Археолозите са открили също фрагменти от гигантски съдове за вино с вместимост над 1200 литра, които са били изработени в съседната грънчарска работилница.

Собственик на целия комплекс е бил италианският търговец Квинт Юлий Първи, живял през епохата на император Август.

"Той се е занимавал с производството на бяло вино, което, може би, е доставял даже в Рим, което говори за високото му качество" - казва Мон.

Археолозите са стигнали до този извод благодарение на две амфори, намерени в Рим. На едната от тях е било посочено, че в нея се е намирало бяло вино от гр. Безие, разположен близо до мястото на сегашните разкопки. По всичко изглежда, че вино е било доставяно също в Централния френски масив.

"Галите не са пили само бира, те са били големи любители и на виното" - отбеляза Мон.

Досега най-древните гало-римски винарски изби са намирани в Южна Франция.

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, от нафталина Връзки към тази публикация  

Който плаща, виното го не хваща - фолклор

Колкото повече застудява, толкова по-ценни стават традиционните за българина запаси от домашно вино и ракийка. А щом сгряващите напитки отвържат езиците, винаги се отприщват бивали и небивали истории – кои за забава, кои за поука… Двамата хитроумни веселяци Хитър Петър и Настрадин Ходжа веднъж опитали да припечелят с търговия. Сдружили се и купили заедно едно буре с ракия за продан. Но търговията не потръгнала. И докато се чудели що да сторят, Настрадин Ходжа открил, че му е останал един гологан – дребна монета. Подал гологана на Хитър Петър и му рекъл: „Сипи ми ракия за едно гологанче”. Хитър Петър взел монетата и напълнил една чашка. След малко обаче и на него му се дощяло да пийне от ракийката. Подал на свой ред парата на съдружника си и той му сипал чашка. И така продължили да си разменят единствената монета, която им се намирала, и да си сипват по чашка, докато бурето се изпразнило. И приключили безславно с търговията, но със сгрети от ракийката бедняшки души. Или както казва една поговорка: „Който няма, не му е свидно”, т.е. няма какво да губи и затова не е стиснат. Но друга българска поговорка укорява и най-малкото разточителство и учи хората да пестят всяка пара. Ако човек не цени една монета, той и богатство от хиляда няма да оцени и опази – или както се казва: “Който не почита дукато, той и хилядото не ще да знае”. Но както животът е противоречив, така и поучителните народни изрази се допълват взаимно със своите противоположни съвети. Ако си пестелив до скъперничество, тогава пък въобще не можеш да усетиш сладостите на живота – така може да се разтълкува поговорката “Който плаща, виното не го хваща”.

“Пустото вино червено, който го има, пиян е, който го няма пишман е” – твърди една песен. И следва история за пагубното пиянство на Стоян - млад войвода. Вечерта се напил и тръгнал на седянка, но бил толкова замаян, че седнал на бял камък по пътя. Видели го момите и му се присмели. И за да се подиграят още повече с пияния ерген, момите му подхвърлили злобна клевета за любовни похождения на неговата сестра. Замътеният от пиенето ум на младежа приел клеветата за истина и без повече да се замисля, Стоян погубил невинната си сестра. “Пустото вино червено, който го пие, зло струва и зло намира”. Прекомерното пиене се смята за осъдително и непростимо дори за епичен герой като Крали Марко, разбираме от друга песен. Тя разказва за годежа на Филип Маджарина за мома Соколина – сестра на Крали Марко. На годежа били поканени седемдесет знатни бана (местни владетели) и осемдесет краля. И макар по родство и по сан на Марко Кралевити да се полагало участие в годежа, той не бил поканен. Причината била, че той “е много винопиец, много кавгаджиец”. Не бил поканен и неговият син – Груйо, добър юнак, защото той пък е “много ракиджия, голям кавгаджия”. Ако дойдат, ще се напият и ще развалят трапезата, обяснява текстът. Когато научили за това, Марко се подсмихнал под мустак и двамата с Груйо решили да отидат на годежа неканени. Когато пристигнали, заварили крепостните порти заключени. Но яхнали своите митични могъщи коне, Груйо юнак и Марко Кралевити прескочили каменния дувар, отключили чемширени порти и влезли в двора на Филип. Така двамата възвърнали своя геройски престиж. Злословието, че като си пийнат стават кавгаджии, било опровергано с юначното им пристигане на годежа.

Източник: бнр.бг

Засега няма коментари: | Категории: » време за трошене, от нафталина Връзки към тази публикация  

Благодаря ти, нечиста сила!

Според легендата, през 1650 година рицарят Де ла Круа Марон сънувал ужасен сън: Бил заловен от дявола, който искал да му отнеме душата. Храбрият рицар бил поставен в казан с вряла вода, но Де ла Круа бил примерен християнин и усилията на Сатаната останали напразни. Тогава нечестивецът повторно поставил праведника с надеждата, все пак вземе невинната му душа - и точно в този съдбовен момент Де ла Круа Марон се събудил, осенен от гениалната идея. Щом дяволът се надяваше след двойно преваряване да отнеме изстрадалата ми душа на праведник, може би ще успея с двоен препек да отнема душата на виното!? Осъществил идеята и... получил коняка.

Първите лозари са се появили в Сантонж в края на III век, когато римският император Пробус разрешил на галите да отглеждат лозя и да произвеждат вино. До този момент, почетното право са имали само жителите на Нарбон, Бордо и още две-три области. След XII век популярност в страните на Северна Европа имат вината от Пуату. Винотърговски център става градчето Коняк. През XVI век Ла Рошел, пристанище в устието на Шарент, се присъединява към хугенотите. Далновидно решение! Въпреки че Ла Рошел и целият Сантонж се оказват изолирани от останалата част на Франция, за тях се отварят пазарите на протестантските страни на Северна Европа. Търговията кипи. Вино се произвежда прекалено много и качеството му пада. Така в края на XVI век настъпва криза. Именно в този преломен момент един проницателен търговец на вино е осенен от щастливата мисъл повторно да дестилира шарентските вина.

Източник: в-к Пътешествие бр. 1

Засега няма коментари: | Категории: » от нафталина, пътят на рома Връзки към тази публикация  

Ромът - слънчевата напитка

Спомените ми за Западните Индии са богати и неизбледняващи. И колкото повече се връщам назад, толкова повече осъзнавам, че най-хубавите моменти винаги съм споделяла с ледена чаша ром в ръка: возейки се с малко влакче из тучните провинции на Ямайка, в почивките между гмурканията на кораловия риф на Порт Антонио, излежавайки се на един от най-красивите плажове в света - Сейнт Джон, седнала на пясъчната алея в Барбадос, съзерцавайки топящия се като злато залез... Ром, пресен лимонов сок, газирана оранжада, захар, капка горчива Ангостура, резен лимон, череша, парче банан и много лед, удобен стол, нежно поклащаща се палма, ледена чаша в едната ръка и цялото време на света, какво повече би могъл да желае човек.

Любопитно е, че различните напитки по различни краища на света създават характерни настроения: веселостта на германската бира, словоохотливостта на френското вино, меланхолията на водката, формалността на саке... Ромът е пропит с цялата топлина на карибското слънце. Още първата малка глътка събужда чувство на неустоим хедонизъм.

Азиатско растение по произход, захарната тръстика е пренесена от Далечния изток в Европа от Александър Велики в ІV в.пр.н.е. В Египет тя е била основна съставка на арака. Приблизително 2000 г. по-късно, през ХV в., Колумб пренася тръстиката на Хиспаньола (днес - Хаити и Доминиканска република), където тя избуява и се размножава като плевел. Било само въпрос на време местните земеделци да се научат как да пречупят стъблото, как да варят сока и дестилират получената смес, след което да седнат да се забавляват. През ХVІІ в., когато британската армия воювала в Западните Индии, единственото спасение за живота на моряците били позволените малки глътки ром - "изгарящ и ужасяващ адски ликьор". През следващите 3 века всекидневната глътка ром се превърнала в традиция за цялата кралска флота. Два пъти дневно се извършвала церемонията "повдигни духа": мъжете се подреждали в дълга редица за своята дажба грог - ром, размесен с вода. Денят, в който през 1970 г. церемонията била изпълнена за последен път, бил обявен за ден на черната глътка.

Години наред ромът се свързва с моряци и пирати. Но въпреки своята репутация той си остава една от най-меките и приятни напитки, наред с коняка и малцовото уиски.

Ромът може да бъде приготвен директно от захарната тръстика, без да преминава през процеса на ферментация. Тази технология всъщност е приоритетна при един от най-хубавите сортове ром - произвежданият на Хаити и Мартиника. Разбира се, традиционните производители са убедени, че истински ром се приготвя от меласа.

Всички видове ром са кристално безцветни. Лек оттенък може да се появи с течение на времето и да свидетелства за възрастта, а по-силен цвят може да се получи чрез прибавяне на карамел. Традиционните тъмни видове ром идват от Ямайка. Мартиника и Гваделупа произвеждат ароматните ромове, а Куба, Сан Хуан и Вирджинските острови са раят на ефирния ром. Като "Бакарди".

Тази световноизвестна марка е творение на испански търговец на вино - Дон Факундо Бакарди Мазо, който се установява в Сантяго, Куба, в средата на ХІХ в. В желанието си да открие най-мекият, най-зрял и чист ром, той започва да експериментира с различни методи на дестилация, смесване и отлежаване на бъчви от американски бял дъб. През 1892 г. испанското кралство семейство му дава официалното си разрешение и оттогава е известен "кралят на ромовете, ромът на кралете". И днес "Бакарди" е най-продаваната марка алкохолни напитки.

Една от причините за огромната популярност на рома не само на Карибите, но и по цял свят, е възможността да бъде смесван. Извечната рецепта за пунш на градинаря гласи: "Едно за кисело (лимонов сок), две за сладко (захар), три за силно (ром) и четири за слабо (вода)".

Бакарди може да бъде смесван доста успешно с други съставки. Ром, лимонов сок и много лед, например, щастливото питие на американеца Даниъл Кокс, инженер в Дайкири Силвър Майн.

След испанско-американската война през 1898 г. американски лейтенант смесил Бакарди с Кока Кола и вдигнал тост за свободна Куба - Куба Либре.

Ърнест Хемингуей обичал да посещава бар "Ла Флорита" в Хавана, пийвайки си смес от две части и половина Бакарди, сок от половин грейпфрут и 6 капки черешов ликьор. Не е учудващо, че коктейлът се е прочул като Папа Добле.

Ценителите, разбира се, винаги предпочитат чистия ром. Само по миризмата те са в състояние веднага да познаят къде е произведен. А туристите не бива да пропускат да посетят някоя от дестилационните фабрики, за да се насладят на благоуханието на златния Кокспър Ром от Барбадос. Ако не успеят, могат спокойно да отскочат до най-близкия магазин за да си купят бутилка Кептън Морган, запазил своя традиционен дъх и след 300 г., или прочутия Уудс 100 с аромат на карамел, от тръстиките на река Демерара.

Или просто да смесят във висока и изстудена чаша Фламинго, кайсиево бренди, грейпфрут, портокалов сок и много лед, да се излегнат удобно в най-близкия люлеещ се стол и да се отдадат на мечти.

Източник: в-к Пътешествие бр. 10

Засега няма коментари: | Категории: » алкохол, от нафталина Връзки към тази публикация  

Кратка история на винарството

Виното съпътства човека от дълбока древност, още кога¬то е започнал да води заседнал живот. Едни от най-старите паметници за развитието на винарството са запазени в древния Египет. В гробницата на фараона Тутанкамон са намерени три големи амфори за вино и много инструменти и рисунки.
Лозарството в Сирия, Финикия и Либия е във връзка с египетската експанзия. От папирусите на Синуха се разбира, че в Сирия има повече вино, отколкото вода.
Римското винарство също има древен произход. Латинските агрономи Плиний, Калумела, Варон и др. дават в трудовете си много интересни сведения по основните въпроси на винарската технология като бистрене, филтриране, купажиране, напупгване със серен двуокис и др. Римляните са ока¬зали голямо влияние върху развитието на винарството в различни те страни на своята обширна империя, включително и върху земите, заети по-късно от българите. Върху каменните колони и фронтоните на древните римски сгради, останки от които и досега се намират край много наши селища, са изсечени изображения на лози грозде, чаши и винарски съдове.
В древността и траките са се славили с добрите си вина. Омир пише, че кораби, натоварени с гъсти и силни тракийски вина, са стигали до гръцкия лагер пред Троя.
Старите българи приели от славяните и продължили винарските традиции на траките. Лозарството процъфтявало, но изглежда и пиянството е взело големи размери, което наложило през времето на хан Крум да бъде издаден закон за изкореняване на лозята. Във връзка с този закон е и легендата, която и до ден днешен се помни и преразказва от народа, „че виното е дало смелост и сила на героя, който убил страшната ламя".
По време на османското господство винарството по нашите земи запада рязко, тъй като мохамеданската религия забранява пиенето на вино. След Освобождението винарството отново се развива, но дребнособственическият характер е попречил за издигането му на научна и техническа основа. Известна предпоставка за подобряване техническото ниво на винопроизводството са създали изградените кооперативни винарски изби. Първата кооператив¬на винарска изба е създадена в Сухиндол, Великотърновско, през 1909 г. По-късно такива изби са създадени и в други лозаро-винарски райони на страната. В тях обаче се е преработвало едва около 5 на сто от количеството на произведеното грозде.
Коренна промяна в развитието на винарството настъпва след национализацията и създаването на Държавния спиртен монопол през 1947 г., преименуван по-късно (1952 г.) в Държавно стопанско обединение (ДСО) „Винпром". За кратък период от време се изгради мощна материално-техническа база на винарската промишленост в цялата страна. Създадоха се специализирани предприятия (цехове и заводи) за обработка, стабилизиране и бутилиране на вина — за износ и за вътрешния пазар, с годишен капацитет десетки милиони бутилки. По износ на бутилирани вина България се нареди на едно от челните места в света. Разработиха се и се внедриха технологии за производство на различни типове и марки вина и напитки, в т.ч. естествено пенливи (шампанизирани) вина, бренди (коняк), вермути, аперитиви, мискетови ароматни ракии и др.
За бързото развитие на винарската промишленост и изграждане на материалната база голяма роля изигра създаденият в началото на 1952 г. Научноизследователски институт по винарска промишленост със седалище в София. Макар и с голямо закъснение в това отношение определена роля изиграха и приетите от Народното събрание през 1978 г. Закон за виното и Наредба за условията, на които трябва да отговарят вината с контролирано наименование за произход и реда за тяхното утвърждаване. В изпълнение на закона и наредбата се създадоха и регламентираха 30 вина с контролирано наименование за произход (ВКНП). Произведоха се и голям брой вина от деклариран географски район, нови търговски марки вина и други спиртни напитки.
Провежданата от 1990 г. реформа, въвеждането на пазар¬на икономика и приватизирането на винарските предприятия доведоха до сериозна криза в лозарството и винопроизводството. Голяма част от лозята се амортизираха и изкорениха, без да се засаждат нови. Поради слабия контрол от страна на държавата качеството на произвежданите в частните предприятия вина рязко падна, което рикошира негативно в износа. Реализацията на вината силно се затрудни.
Едва през последните 2-3 години (началото на XXI век) се забеляза известно раздвижване. Отделни собственици на винарски предприятия започнаха да засаждат нови лозя с висококачествени винени сортове лози. Макар и трудно, някои марки вина отново започват да си пробиват път на международния пазар и да търсят ниши за настаняване. Да се надяваме, че краят на кризата наближава и лозарството и винарството у нас ще заемат традиционното си място в икономиката на страната. Това трябва да стане преди приема¬нето на България в Европейския съюз (ЕС), защото след това ще бъде много трудно. Ще се наложи да се иска разрешение за засаждане на нови лозя, а за вината всяка година ще се определят квоти за износ. Да се надяваме, че в това отношение ще помогне приетият от Народното събрание през 1999 г. Закон за вината и спиртните напитки.
През последните една-две години се прави опит за прокарване на тенденция за ограничаване производството на домашни вина и ракии. Вярвам, че в близко бъдеще това няма да стане, защото все още е голям относителният дял на стопаните, притежаващи лозя, гроздето от които използват за производството на вино за собствени нужди. Не са малко и любителите на домашни вина, които си купуват грозде и си произвеждат вино. Смущение в това отношение може да настъпи по-късно, когато личните лозя се амортизират напълно. Поради финансови затруднения лични лозя сега не се засаждат. Инвестициите за засаждане на един декар лозе възлизат на около 3000 лева, сума, с каквато селските стопани не разполагат. За такива малки насаждения държа¬вата не отпуска кредити. Надеждата е, че кризисният пери¬од ще отмине и тогава ще се създадат условия за засаждане и на лични лозя. Традицията за производство на домашгни вина трудно ще изчезне.
Въпреки вековния опит, предаван от поколение на поколение, все още значителна част от производителите на домашни вина притежават ограничени познания и малък опит, поради което често произвеждат вина с посредствени вкусови качества или с дефекти. В предлаганата книга са описани в сбита форма на лек разбираем език основните моменти и практики за производство на домашни вина и ракии с добри вкусови качества.

Източник: Д.Цаков "Производство на домашни вина и ракии"

Засега няма коментари: | Категории: » вино, от нафталина Връзки към тази публикация  

Жега, дай по един коктейл!

За създател на коктейлите се счита Джеремая Томас

По време на златната треска в Америка той измисля оригинален начин за забавление на новобогаташите.

Започнал да прави нетрадиционно шоу в заведението си, като смесвал различни напитки, подхвърлял бутилки и разговарял с клиентите. Заради тези екстри те трябвало да плащат по 25 златни долара, за да влязат в заведението му. Професията барман се превръща в изкуство тогава, когато бъде овладяна тайната на коктейла.

Световният шампион в тази област е ирландецът Филип Дъф. "Не можеш от свинско ухо да ушиеш копринено портмоне" е любимата му английска поговорка. При коктейлите това означава, че всяка една от съставките трябва да е качествена, за да се получи добър краен резултат, пояснява спецът.

Като барман с огромен опит г-н Дъф залага на изпитаните ликьори на Болс. Смесени в определени пропорции с маркова водка, джин или уиски, те правят чудеса.

Източник: удома.ком

Засега няма коментари: | Категории: » от нафталина Връзки към тази публикация  

Дългата история на виното

До началото на XVII в. виното се ползва с предимството на единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Пиенето на вода, поне в градовете, не е особено безопасно. Бирата без хмел се разваля бързо. Няма нито концентрати, нито така желаните днес кофеинови напитки. По това време Европа пие вино в непонятни за днешните представи размери - предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. На описания за виното преди началото на XVII в. не може да се разчита много. С изключение на някои живописни изказвания на Шекспир - “едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта” - се обръща внимание главно на чудотворните лечебни свойства на виното, а не на вкуса и качеството му.

През XVII в. всичко се променя - в Европа пристигат отначало шоколадът от Южна Америка, а после и кафето от арабските земи, и чаят от Китай. По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати; бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел; в големите градове има питейна вода както по римско време. За виното се очертава не особено благоприятна ситуация. Необходими са нови идеи. И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII в. Но успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не бива изобретена и бутилката от стъкло.

Още от времето на римляните виното прекарва почти целия си “живот” в дървена бъчва. Шишета или по-скоро глинени, керамични или кожени кани се използват само за пренасяне на виното до масата. В началото на XVII в. напредъкът в стъкларството позволява направата на солидни и евтини стъклени шишета. Приблизително по това време нечия гениална, за съжаление останала неизвестна глава събира в едно бутилката, корка и тирбушона.

С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дълго съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” или по-силно вино от късна реколта, е собственикът на Шато О-Брион. През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон - Понтак’с Хед (Pontac’s Head) - за да представи на обществеността новия си продукт.

В областта Шампан, Франция монахът Дом Периньон създава невероятно луксозна винена смес, по която аристократите са луди. По чиста случайност или по-скоро поради капризния характер на виното от региона, след бутилирането му, то започва да кипи. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.
В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино - на преден план излизат интензивните, тъмни отлежали вина. Пино ноар се установява като главен винен сорт за Бургундия. В Шампан сортът също е високо ценен.
В Германия най-добрите терени се засаждат с ризлинг.

Виното, което печели най- много от навлизането на стъклената бутилката е огненият портвайн, с който англичаните така са свикнали от края на XVII в. Причината за това е не друго, а изключително високите мита за френските вина, резултат от дългогодишните войни между Англия и Франция.

Вината от Бордо от XIX в. се отличават с по-слаб алкохолен процент от бургундските - между 8,9% и 11,3% алк. об. и биват подлагани на доста подозрителна от днешна гледна точка обработка - т.нар. английска обработка. Към една бъчва кларет се добавят 30 л испанско вино, напр. от Аликанте, 2 л неферментирала бяла мъст и една бутилка бренди. Виното ферментира с всички тези компоненти през лятото на следващата година и отлежава няколко години в дървени бъчви преди да е готово за износ. Полученото по този начин вино е силно, с приятен вкус и определено “не за всеки стомах”. И носи повече пари на производителите си.

Вината от Германия от XIX в. също са доста по-различни от това, което днес разбираме под немско вино. Надали е съществувало дори и едно от днешните светли, ароматни и често полусухи вина. Тогавашното вино от неузряло грозде е с висока киселинност и се е нуждае от продължително отлежаване.

Шампанското от XIX в. е по-сладко и с по-плътен цвят и вкус, но в общи линии подобно на днешното. Портвайнът и шерито достигат степента на развитие, позната ни днес. Консумира се повече сладко вино - малага, марсала, мадейра и токайското вино са на върха на славата си.

Търговията с вино процъфтява. В страните-производителки се забелязва даже прекалена зависимост на икономиката от виното - през 1880 г. в Италия 80% от населението се занимават с производство на вино. По това време биват създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”.

В този момент се появява листната въшка. По всичко изглежда, че е настъпил краят на виното, тъй като почти навсякъде лозите са унищожени. Въпреки това, благодарение на рационализирането на насажденията, облагородяването и подбирането на най-подходящите сортове се полагат основите на новото лозарство и винарство. Едно начало, изпълнено с невероятни трудности и спънки - сух режим, икономическа депресия, световна война. На фона на отчайващата действителност, френското правителство решава да предприеме първите мерки за регулация и контрол на виното чрез системата на контролираните региони - Appellations Controlees.
Терминът “тероар” се споменава за първи път.

Източник: виното.ком

Засега няма коментари: | Категории: » вино, от нафталина Връзки към тази публикация  

Лозата - майката на виното

Не е ли учудващо, че божественото питие, наричано от нас вино, е всъщност ферментиралият сок на едно растение? Всяка капка вино, която пием, е резултат от .... дъжда, който лозата поема за да изхрани плодовете си.

От него или от изкуственото напояване в горещите региони тя извлича чрез фотосинтеза и под въздействието на слънчевата светлина ферментиращата захар.

Здравото и узряло грозде е изходната точка за правене на вино и всички научно-технически усилия на винарския бранш кръжат около отглеждането на здрави, устойчиви на болести и плодородни лози.

Всички лози принадлежат към някой от 14 рода на семейство Viticeae и по-точно към рода Vitis, описан за първи път от френския ботаник Турнефор. Viticeae е доста голямо семейство и обхваща около 700 различни растителни вида; само към рода Vitis се числят 60 различни вида.

За нас или по-скоро за виното значение има само видът Vitis Vinifera (даващ вино), класифициран и описан за първи път през 1735 г. от Карл Линей. Предците на този вид идват от кавказките земи, били са култивирани от старите култури на Ориента и Средиземноморието и са разпространени из цяла Европа от финикийците и гърците, а по-късно и римляните.

Най-голямата трагедия в историята на Vitis Vinifera е безспорно катастрофата предизвикана от листната въшка в края на втората половина на 19 век. Невзрачното насекомо, пренесено от Америка, буквално сграбчва европейските насаждения за корените - листната въшка се изхранва, изсмуквайки соковете от корените на растението. За разлика от северноамериканските си роднини, Vitis Vinifera не разполага със защитен механизъм срещу вредителя и в кратък период от време загива.

Много от някогашните процъфтяващи винарски области така и не се възстановяват след катастрофата. След известно време листната въшка се прехвърля и в Новия свят и там също довежда до почти цялостното унищожение на лозарските масиви.

Това е и краят на Vitis Vinifera в първоначалната й форма.

В борбата с вредителя се опитват няколко стратегии; тъй като листната въшка идва от Северна Америка, а там се наблюдават видове лози, които дават плодове, бързо се стига до извода, че тамошните растения би трябвало да са резистентни към атаките на насекомото. Така се засаждат известно количество "американци", най-вече от сортове от вида Vitis Labrusca. Виното, което дават те, обаче, има доста характерен, описан като "лисичи тон" привкус, който във никакъв случай не се услажда на европейците.

Следващият опит е засаждането на хибриди между американски и европейски растения известни като хибридни лози. Но качеството на виното, произведено от тях е също толкова незадоволително.

Спасението бива намерено в лицето на техниката на присаждането, която се състои в прецизното разрязване и разделяне на кореновата и плодоносната част на растението, така че в последствие върху корена на американско растение (подложка) съвсем точно да бъде напасната плодоносната част на европейската лоза. Двете растения срастват на мястото на разреза и така възниква ново. Полученото растение е резистентно и срещу двете форми на листната въшка, които нападат и корените, и листата.

Когато днес кажем Шардоне, това означава, че имаме пред вид горната, даващата листа и плодове част от растението.

Традиционалистите са на мнение, че листната въшка е нанесла непоправими щети на качеството на виното и че то никога няма да бъде толкова добро колкото е било преди катастрофата.

Източник: виното.ком

Засега няма коментари: | Категории: » вино, от нафталина Връзки към тази публикация  

Археолози откриха древна шоколадова бира

Археолози откриха следи от теобромин – вещество, което се съдържа в какаото, в глинени съдове, направени 1 000 години преди н.е. в Централна Америка. Предполага се, че в съдовете е съхранявана ниско алкохолна напитка от типа на бирата, приготвена от месестата част на плодовете на какаото.

Известно е, че обитателите на Централна Америка още от около 500 г. пр.н.е. са използвали какаовите зърна за приготвяне на пенлива шоколадова напитка, която е играела важна роля в живота на обществото. Именно оттам през XVI век шоколадът идва в Европа.

Според археолозите, напитката се е поднасяла в съдове с разширяващо се гърло. Глинените съдове с несъмнени следи от теобромин, открити от група археолози под ръководството на Джон Хендерсън в района на древното селище Пуерто Ескондидо в Хондурас, имат дълго тясно гърло. Най-старите от тях са от 1 100 – 1 200 г. пр.н.е.

Според изследователите, тази форма на съдовете не е подходяща за пенлив течен шоколад. Хендерсън и колегите му смятат, че са били използвани за разливането на алкохолна напитка, силна около пет градуса, приготвяна от сурови плодове на какаото чрез ферментация. По-късно вероятно индианците са открили, че от какаото може да се приготви шоколад, който измества древната напитка.

Източник: бирата.ком

Засега няма коментари: | Категории: » бира, от нафталина Връзки към тази публикация