Махмурлук.ком

Беритбата започва обикновено през първата седмица на септември. За да се избегнат наранявания брането се извършва на ръка, в пластмасови касетки с вместимост 15-17 кг.

Гроздето от Педро Хименес (Pedro Ximenez, използва се съкращението РХ)– се разстила на слънце с цел концентриране на захарта, а това от Паломино се подава веднага на пресата. Често пресуването става още на самото лозе, тъй като поради високата температура по време на беритбата съществува опасностт от оксидация. Първите 70% от самотока се използват за Фино и леките стилове шери. Следващите около 20% до максималните 72,5 литра от 100 кг. се използват за Олоросо и малко по-рустикалните стилове.


Към мъстта се добавя серен двуокис и тя престоява 24 часа, за да се избистри. След това тя се отправя към резервоари, където, с помощта на специални дрожди, започва ферментацията. На някои места все още се използват традиционните 600-литрови дъбови бъчви, но принципно се работи с резервоари. Те се охлаждат до 25-30°С. Температура е по-висока от тази при ферментацията на бяло вино, но при по-ниска е невъзможно да се извлекат определени химични вещества (алдехиди и техните компоненти), които придават на шерито характерния му вкус.
Б.Т

Дълги години, освен елитните порто, прочутите майстори на имение Новал са правили и изключителни червени и бели вина, но само за вътрешна консумация в самото имение поради ограничените количества висококачествено грозде. От няколко години имението пуска на пазара малки количества, само за дистрибутори на порто.

Червеното вино е добито от трите прочути сорта: Тинта Рориз, Турига Франка и Тинта Барока. Има лек, богат плодов вкус и аромат. Бялото вино е направено от класически сортове на долината Дуро: Codega, Rabigato и Malvasia Fina.

Червено вино “Maria Mansa” 2001 вече е наградено със Сребърен медал от IWSC, Лондон.

Б.Т

Институт Вина Порто (Institutodo Vinho do Porto) определя 9 официални видове порто:
White, Ruby, Tawny, Crusted, Vintage Character, LBV ( Late Bottled Vintage), Single Quinta, Colheita, Vintage.

На Българския пазар са предложени практически всички стилове филтрирано порто: Fine White, Fine Ruby, Fine Tawny, Extra Dry White, LBV 98, Old Tawny 10, 20, 40 годишни, Colheita Old Tawny 1986. На първия етап няма да бъдат предлагани нефилтрирани вина от топ класа (Vintage), които изискват предварително декантиране от около 24 часа от една страна, а от друга страна – са изключително скъпи.

Б.Т

От април 2005 фирма Би-Ейч Агро предлага на Българския пазар едно легендарно вино – порто Quinta do Noval. Порто от тази изба е единственото подсилено вино включено в знаменитата класация „12 от най-добрите вина на 20 век” на списание “Wine Spectator” (Април, 1999). ВИЖ СПИСЪК. Избата произвежда порто от 1715 г. Сегашния имидж и стилове на порто до голяма степен са създадени от Quinta do Noval : първата португалска изба превзела пазари в САЩ и Великобритания, те първи създадоха концепция „ отлежало тони” (Aged Tawny) с отбелязване срока на етикета (10, 20, 40 години), в 1958 г. Те бяха първият Дом, който представи концепция LBV (Late Bottled Vintage), т.е. "късно бутилиран порто от една и съща реколта", те бяха първата Изба, която създава общоприет принцип според който вината трябва да отлежават и да бъдат бутилирани в самото имение (като в бордоски шато).

Най-голямото постижение на изба – порто Quinta do Noval Vintage Nacional. Точно това вино от реколта 1931 г. е включено в горепосочената класация. Аукционните цени на някои реколти превишават 3 000 евро за бутилка и никога под 400. Известния критик Р.Паркер отбелязал: "Това е знаменито имение, което произвежда едно от най-добрите вина в света".


За пръв път информация за имение Quinta do Noval, расположено в долина Дору се появява в 1715 г. Около 100 г. собственик на Дом Новал беше семейство Ребелло Валенте, което го получило от маркиз Помпал.
Сортове грозде отглеждани в имение : Touriga Nacional, Touriga Francesca, Tinta Rouriz, Tinta Barroca, Tinta Cao, Malvasia Fina, Viosinto.

Площ на лозята: 218 акра.
Обем на производство: не повече от 3,000 бутилки (250-275 кашона) на година Quinta do Noval National.

Известна в целия свят италиянска дистилерия „Маццетти Д'Алтавилла” прави граппа повече от 150 години. Още от самото начало дистилерията е фокусирала своите усилия на качеството. Като резултат от дългия опит, най-качествените суровини, творческия персонал и много други усилия, днес граппа Маццетти е една от най-известните дистилерии в света с повече от 170 висши награди от най-престижните изложения.

Граппата е гроздов дестилат, с технология принципно близка до производството на българската ракия в домашни условия. Изключителни технологии с дестилация в медни аламбики, исползване на най-доброто грозде със строга селекция, ползване само на най-
финната част от дестилата, който след това отлежава в орехови бъчви води до получаване на много чиста, изискана и ароматна напитка.

За разлика от класическата конячна технология, арманяк се получава чрез способ на непрекъсната дистилация. След дистилация арманячен спирт отлежава в бъчви от местен дъб, където той придобива класическия благороден цвят на червеното дърво. Еднократна дистилация е традиционна за производство на арманяк, като дава твърд вкус, но наситено тяло и богат аромат. Много сложна и скъпа двойна дистилация дава много по лек и нежен вкус и изключително изискан аромат.
Както и в коняка, в Арманяка преобладават грозди "Ugni Blanc".

До настоящия момент единствен от Великите Домове на Арманяк “JANNEAU”, основан в 1851 г., произвежда спиртове по двете технологии, а всички негови търговски марки (JANNEAU TRADITION – 3 годишен, VSOP – 7 годишен, NAPOLEON – 10-12 годишен, XO ROYAL GRAND ARMAGNAC - годишен) представляват бленд от двата горепосочени вида.
Освен това арманяци “JANNEAU”, отлежават два пъти повече в дъбови бъчви от колкото
всякакъв друг вид арманяк. Това изкуство на блендиране осигурява изключителна дълбочина, сила и богатство на вкуса и същевременно изискани аромати на роза, жасмин, суха синя слива, подправки стария дъб и кожа. Послевкусие богато, нежно и дълго.
Б.Т

Кралски Калвадос
1/10 Калвадос Pere Magloire Fine,
1/10 Ягодов ликьор,
8/10 Сухо Шампанско,
Изтънчен и деликатен аромат

Нормандия
6/10 Калвадос Pere Magloire Fine,
2/10 Прясно изцеден лимонов сок,
2/10 Малинов сок,
Сервира се направо във водна чаша

Фамозен Тоник
3/10 Калвадос Pere Magloire Fine,
7/10 Тоник,
Комбинация тоник с Калвадос е една от най-хармонични комбинации, които донасят острота и удоволствие от фис с вълнуващ и свеж аромат на ябълка.

Б.Т

Калвадос е името на световно-известно френско бренди, направено от специално отгледани ябълки в провинция Нормандия. Pere Magloire е най-известната марка Калвадос в света, която се произвежда от 1821 г. и заема 27 % дял от целия световен пазар на този еликсир.

Няма друго бренди или коняк, който може да се сравни с Калвадос Pere Magloire, с неговия фантастичен букет от чиста ябълкова свежест, аромат на цветуща ябълкова градина, лек полъх на ванилия, интимен дъх на лешник, банан и източни подправки смесени с лек аромат на френски дъб. Тази напитка с изключително фин копринен вкус, светло кехлибарен цвят и дълго свежо плодово послевкусие задължително присътства в менютата на всички най-забележителни хотели и ресторанти в света, украсява маси на кралски особи, президенти и милиардери.

Технически арманякът е бренди, който по вкус доближава коняка, но е по-силен и по-обогатен на вкусови качества. За първи път арманяк е направен в Гаскония, област в Южна Франция, на 100 мили от областа Коняк през 1422 год. Чак през 1600 год за първи път са го изнесли извън областа. През 1909 г. френският парламент издава закон, в който регламентира производството на Арманяк. Девет са сортовете грозде, които могат да се използват за направата му, но се произвежда най-вече от Фол Бланш. Виното, което се дестилира, трябва да бъде бяло и чисто, без съдържание на захар и сяра.
Традиционната дестилация е еднократна, извършва се в казан, наречен Аламбик, и трябва да приключи преди 31 март. Изходният дестилат е с 52-70% алкохолно съдържание. От 1972 г. е узаконена и двойната дестилация. Най-важно е гроздето, виното, дестилационния процес и процеса на отлежаване и бутилиране.
Известни марки :Маляк, Сент Пе, Лапостол, Ла Фонтан, Де Монпал, Шатеню де ла Обаде.
Б.Т

Пуншът се прави от 5 съставки
През XVII-XVIII век британски моряци пренасят по земите на Европа модата да се пие пунш. Смята се, че пуншът е индийско изобретение, а названието му идва от хинди и означава “пет”. Толкова са съставките, от които се прави - арак, захар, лимонов сок, вода и чай.
Аракът е вид ракия, произвеждана на остров Ява и Западна Индия. Прави се от захарна
тръстика. В някои разновидности и от фурми.
Англичаните обаче заменили ракията с червено вино, добавили ром, портокалов сок и подправките анасон и канела. Напитката се загрява и се прибавя малко захар, което прави алкохола бързодействащ. Според източници от онова време за кратко пуншът се превърнал в любимата напитка на торите. Особено важно при приготовлението му е да се внимава течността само да се загрее, но да не заври, защото иначе ароматът му изчезва.

Още древните римляни са разбрали, че най-сигурният начин за прогонване на депресията е виното. Особено през зимата, когато нощта все повече изяжда светлото от кратките зимни дни. Плодовете, които е родила земята през лятото, са обрани и обработени. Получило се е чудно вино, което сбира хората и улеснява комуникацията им.

В древния Рим тези сборища се наричали “сатурналии” - млади мъже с кипнала от виното кръв тичали голи из града. Естествено останалите не пропускали гледката и превъзбудената тълпа увеличава числеността си, а глъчката от веселбата бучала чак в ушите на боговете
Б.Т

Осмарският пелин се прави в уникалната изба в живописното шуменско село Осмар. Сградата е скътана в склоновете на Шуменското плато, а в гората господстват елени, сърни, фазани, бухали и костенурки. Усеща се и лекото влияние на Черноморието, което допринася за хубаво грозде. Както и екологично чистите лозя. В старинния замък на винарска изба “Осмар” се влиза през арка с масивни дървени порти. Вътрешният двор на имението е царството на пелина. В част от залите на избата са огромните дъбови бъчви, стегнати с метални пръстени още през 1920 г. Освен билките в осмарския пелин има ябълки и дюли. В червения влизат до 34 билки, а в белия - до 28.

Произходът на порто е все още загадка. Най-често се приема за вярна историята, че по време на англо-френската война през ХVІІ век, англичаните отишли в Португалия за да открият заместител на силните и плътни на вкус френски вина, които толкова ценели. Те не намерили това, което търсели, но взели млади, силни португалски вина и добавили бренди - резултатът веднага станал популярен в Лондон. През 18 век
напитката си спечелила слава и в много други държави.

Както и в случая с шампанското - терминът "порто" се отнася най-вече за разновидностите, произвеждани в Португалия - и най-вече в равнината Доуро в североизточната част на страната. Гроздето се изпраща 1000 км на юг от долината на реката Дуоро до града Опорто, където са най-големите компании производители. След сложен процес на обработка, портото е готово.
Б.Т

Повечето дрожди не могат да растат, когато концентрацията на алкохол е по-висока от около 18% по обем, така че това е практическият лимит за всички питиета като вино, бира и саке. Щамове от дрожди са разработени така, че да оцеляват в среда от 25% алкохол, но тези се отглеждат за производство на етанолово гориво, не производството на напитки. Спиртни напитки се произвеждат чрез дестилация на ферментирал продукт, концентриране на алкохола и премахване на някои от вторичните продукти. Подсилените вина се произвеждат чрез добавяне на ракия и други спиртни напитки за постигане на по-висок ABV, което се постига по-лесно отколкото чрез ферментация.

Неподсладените алкохолни напитки на основата на дестилиран алкохол с процент на алкохол, по-голям от 30% се водят спиртни напитки. Сладки напитки с високо алкохолно съдържание обикновено се наричат ликьори. Спиртните напитки понякога се добавят към вина (порт, шери), създавайки подсилени вина.
Б.Т

За рожденна дата на текилата,каквато я познаваме днес се смята 1521г.,когато на мексиканския бряг стъпили испанските конкистадори,които донесли със себеси европейската технология за върене на спирт в Новия Свят.
Тогава за първи път е създаден МЕСКАЛЪТ (така наричат ткилата),който представлявал смесица от Пулке и спирт.
За баща на питието се смята дон Педро Санчес да Тагли.Той създава първата в света фабрика за производство на текила през 1600г.
Първият производител,който получил през 1795г. официално лиценз да произвежда мескал е Хосе Мария Куерво.Текилата с марка "Хосе Куерво" е една от най-старите в Мексико и се пие и до ден днешен в цял свят.
Б.Т

Добрата ракия се вари от добра джибра или от качествено вино. Суровината е добре да се опита на вкус - тя трябва да е приятна, ароматна, без сладка или кисела жилка или горчив привкус. Горчивият привкус се получава от дълго - над 5 месеца - престояване на джибра от костилкови плодове: джанки, сливи, кайсии. Неголяма кисела жилка може да се неутрализира с дървесна пепел от казана, в пропорция 1-2%.

Желателно е огънят да не е много силен, за да не загори джибрата за казана. Най-голяма е опасността от загаряне, когато потича първакът. Тогава огънят се намалява съвсем, казанът се оставя само на жар. Този момент се контролира чрез температурата на капака и лулата с опипване (има и термометри).

Прекратяването на дестилацията, или преокачествяване на добива от ракия на паток става по обективни или субективни показатели. (Под 35° потичат висшите алкохоли, които са по-вредни дори от метиловия алкохол.) Някои си носят спиртомер и щом спадне под едиколкоси (по тяхна преценка) градуса - спират. Субективно преходът от ракия към паток се контролира по 3 показателя:

градус - ракията, плисната върху жарта, гори, патокът я гаси.
мирис - понякога, при недобра джибра, дори над 40° потича ракия с неприятен мирис.
киселост - същото е като с мириса.
Субективният контрол за мирис и киселост става с опитване на ракията.

bg.wikipedia.org

Ракията се получава чрез дестилация на ферментирали плодове или вино. Суровината се нарича джибри. Процесът на дестилация се нарича варене или печене. Дестилационното съоръжение се нарича „казан“. Подгревът е с огън на дърва, охлаждането - водно. Първо потича лека фракция, богата на метилов алкохол. Тази фракция се изхвърля, около половин литър на 100 литра пръщини. Алкохолният градус на ракията обикновено е около 40-50°. Ако получената ракия се превари още веднъж, се получава „ракия препек“ с градус 55° до 65°, която се пие разредена с вода. Има и ракия „двоен препек“ - над 90°. Остатъкът от пръщините след варенето стават за храна на патици, гъски и прасета.

Любопитно е, че различните напитки по различни краища на света създават характерни настроения: веселостта на германската бира, словоохотливостта на френското вино, меланхолията на водката, формалността на саке... Ромът е пропит с цялата топлина на карибското слънце. Още първата малка глътка събужда чувство на неустоим хедонизъм.

Азиатско растение по произход, захарната тръстика е пренесена от Далечния изток в Европа от Александър Велики в ІV в.пр.н.е. В Египет тя е била основна
съставка на арака. Приблизително 2000 г. по-късно, през ХV в., Колумб пренася тръстиката на Хиспаньола (днес - Хаити и Доминиканска република), където тя избуява и се размножава като плевел. Било само въпрос на време местните земеделци да се научат как да пречупят стъблото, как да варят сока и дестилират получената смес, след което да седнат да се забавляват. През ХVІІ в., когато британската армия воювала в Западните Индии, единственото спасение за живота на моряците били позволените малки глътки ром - "изгарящ и ужасяващ адски ликьор". През следващите 3 века всекидневната глътка ром се превърнала в традиция за цялата кралска флота. Два пъти дневно се извършвала церемонията "повдигни духа": мъжете се подреждали в дълга редица за своята дажба грог - ром, размесен с вода. Денят, в който през 1970 г. церемонията била изпълнена за последен път, бил обявен за ден на черната глътка.

Години наред ромът се свързва с моряци и пирати. Но въпреки своята репутация той си остава една от най-меките и приятни напитки, наред с коняка и малцовото уиски.

Ромът може да бъде приготвен директно от захарната тръстика, без да преминава през процеса на ферментация. Тази технология всъщност е приоритетна при един от най-хубавите сортове ром - произвежданият на Хаити и Мартиника. Разбира се, традиционните производители са убедени, че истински ром се приготвя от меласа.

Всички видове ром са кристално безцветни. Лек оттенък може да се появи с течение на времето и да свидетелства за възрастта, а по-силен цвят може да се получи чрез прибавяне на карамел. Традиционните тъмни видове ром идват от Ямайка. Мартиника и Гваделупа произвеждат ароматните ромове, а Куба, Сан Хуан и Вирджинските острови са раят на ефирния ром. Като "Бакарди".

Тази световноизвестна марка е творение на испански търговец на вино - Дон Факундо Бакарди Мазо, който се установява в Сантяго, Куба, в средата на ХІХ в. В желанието си да открие най-мекият, най-зрял и чист ром, той започва да експериментира с различни методи на дестилация, смесване и отлежаване на бъчви от американски бял дъб. През 1892 г. испанското кралство семейство му дава официалното си разрешение и оттогава е известен "кралят на ромовете, ромът на кралете". И днес "Бакарди" е най-продаваната марка алкохолни напитки.

Една от причините за огромната популярност на рома не само на Карибите, но и по цял свят, е възможността да бъде смесван. Извечната рецепта за пунш на градинаря гласи: "Едно за кисело (лимонов сок), две за сладко (захар), три за силно (ром) и четири за слабо (вода)".

Бакарди може да бъде смесван доста успешно с други съставки. Ром, лимонов сок и много лед, например, щастливото питие на американеца Даниъл Кокс, инженер в Дайкири Силвър Майн.

След испанско-американската война през 1898 г. американски лейтенант смесил Бакарди с Кока Кола и вдигнал тост за свободна Куба - Куба Либре.

Ърнест Хемингуей обичал да посещава бар "Ла Флорита" в Хавана, пийвайки си смес от две части и половина Бакарди, сок от половин грейпфрут и 6 капки черешов ликьор. Не е учудващо, че коктейлът се е прочул като Папа Добле.

Ценителите, разбира се, винаги предпочитат чистия ром. Само по миризмата те са в състояние веднага да познаят къде е произведен. А туристите не бива да пропускат да посетят някоя от дестилационните фабрики, за да се насладят на благоуханието на златния Кокспър Ром от Барбадос. Ако не успеят, могат спокойно да отскочат до най-близкия магазин за да си купят бутилка Кептън Морган, запазил своя традиционен дъх и след 300 г., или прочутия Уудс 100 с аромат на карамел, от тръстиките на река Демерара.

Или просто да смесят във висока и изстудена чаша Фламинго, кайсиево бренди, грейпфрут, портокалов сок и много лед, да се излегнат удобно в най-близкия люлеещ се стол и да се отдадат на мечти.
http://udoma.com/

Бих Ви разказал с радост за шотландските аристократи - Single-Malt Whiskey. Като всички други те са изискани, но капризни и разточителни. Много ценители и познавачи, особено в нашата страна, предпочитат техните по-бедни роднини - уиски средна ръка или блендове, наричани по-просто скоч. Скочът се произвежда от няколко сорта сингъл-молт-уиски и от така наречените Green Whiskey - както някои го наричат, с абсолютно точния израз, шотландска ракия.

Green Whiskey заля равнините на Шотландия в началото на XIX век, с увеличението на градското население и повишеното търсене на евтин алкохол. След изнурителния ден шотландецът е имал нужда да пийне и да се разпусне. Цената на чистото уиски не му е била по джоба, а в Green Whiskey е липсвал специфичният трапчив привкус. Тогава по находчивите започнали да добавят в евтиното и безвкусно Green Whiskey по малко Single-Malt. Така на бял свят са се появили Blend-овете, известни като Scotch, тоест Шотландско уиски.


Именно на блендовете дължи популярността си Шотландското уиски. През втората половина на XIX в. европейските лозя са покосени от коварния вредител филоксерата. Практически спряло винопроизводството и съответствено дестилирането на коняк, който до момента се пиел предимно разреден със сода!? Тогава настъпил звездният миг на уискито.

Но най-голям принос за популярността на Шотландското уиски има сухият режим в САЩ. Скочът в огромни количества се изнасял за Америка. Даже спешно били построени множество фабрики и казани за дестилиране на уиски. С най-голяма популярност в САЩ се е ползвало Kаtty Sark, носещо името на легендарния платноход.

Днес всеки, уважаващ себе си бар предлага минимум десетина сорта Scotch Whiskey. Най-често срещан е флагманът на шотландските уискита - Johnnie Walker, а Джони Уокър - черен етикет, е леко, приятно уиски, без особени претенции. Напротив, Ballantines е по-остро, с богат букет и леко тръпчив привкус. Един от най-елегантните скочове е Chivas Regall, но и по цена той вече се доближава до Single-Malt Whiskey.
http://udoma.com/

95-100 – Уникално уиски с изключителни качества

90-94 – Превъзходно уиски

85-89 - Много добро уиски

80-84 – Добро уиски

70-79 – Уиски със средни качества

60-69 – Ниско-качествено уиски

под 60 – Рядка боза

При прегледа и оценката на уискитата в тази секция сме се водили от две групи фактори. В “свойствените характеристики” влизат особености на уискито, които спокойно могат да се разпознаят при сляпа дегустация. В “Допълнителните индикатори за качество” попадат разнообразни странични фактори, които в определена степен са оказали влияние на крайната ни преценка.

Свойствени характеристики:

- Бистрота и блясък
- Чистота
- Финес
- Алкохолно съдържание
- Плътност и вискозитет
- Интензитет и баланс на вкуса и аромата преди прибавяне на вода
- Интензитет и баланс на вкуса и аромата след прибавяне на вода
- Трайност на послевкуса и общи впечатления


Допълнителни индикатори за качество:

- Презентация на опаковка, бутилката и етикета
- Технологии на производство
- Особености при стареене
- Размер на продукцията
- Традиции на производителя
- Държава на производство
- Достъпност и дистрибуция
- Цена

Резултатите за отделните уискита са плод на субективната преценка на екипа на limon.bg и са повлияни силно от техните лични вкусове.
http://limon.bg/