От: Sillveto on 15:50
Наименованието "ракия" произхожда от турската дума "раки" иазиатското "арак" (за силна ракия). Тя е плодов дестилат, идентичен санглоезичния термин "бренди", с немския "портвайн" и пр. Получава се чрез дестилация на ферментирали гроздови и плодови мъсти, след съответния режим на обработка и отлежаване. Според плодовете, от които се получава у нас, ракията носи различни названия: гроздова, сливова, кайсиева, крушова, и др. На ферментация се подлагат костилкови (джанки, сливи, кайсии, праскови, череши и др.) и семкови (ябълки, круши, дини и др.) плодове, а също, черници, малини, къпини. Избират се здрави и добре узрели плодове, мачкат се в каци, а най-меките не се обработват предварително. Гроздовата ракия се "пече", "вари" от "пръщина","джибри", след като се източи виното. От гъстото на виното, което остава на дъното, се прави "калена" ракия, "каленица". Първата ракия "първак" (70-80 градуса) е най-силна, а по¬гледната "патоки" е водна и много слаба. Когато обикновената ракия отново се превари се нарича "препек". На някои места слагат ракията в глинено "барде". В него сипват до половината мед, доливат с ракя и припичат бардето край огъня докато кипне. Ракията получава вкуса и миризмата на меда. Нарича се "блага" или "медена" ракия. В Разградско капака на казана се измазва отвътре с мед, след което се одечатва с тесто. Получава се същият ефект. За допълнително ароматизиране на ракията (пак там) се използват най-често билките боей¬ки анасон, които се поставят в казана.3 Една от най-известните ароматизирани билкови ракии е троянската, за която се използват 12 бр. шки4. За съхранение на ракията е най-подходящо черничево буре, където тя "зрее" - колкото повече стои, толкова по-хубава става (от порядъка на 10-15 години).
"Пиенето е благословено, а пиянството проклето, и който не мои да носи, да не пие та да знае що работи" - казват шопите. В почти всички обреди в нашата народна култура се пие алкохол, съпроводено с определена благословия или наричане. Присъствието на ракита в обредите, обредните практики и текстове семантично я изравнява със средствата за промяна на физиологичното състояние, каквото е лечението.
Можем да определим четири основни типа лечение с ракия - разтривка, компреси, вътрешно приемане и дезинфекция. Обикнов "за цяр" се отделя от първака. Най - често употребявана за лекаря е гроздовата и калената ракия. Използва се чиста или смесена сби] и други лечебни вещества. В някои рецепти тя е основна състави в други е заменяема със спирт.
Ето и някои примери: Настинка и висока температура:маже се цялото тяло с ракия първак и се разтрива.
Петранка Анкова, р. 1917 г. с. Чилнов, Русенско
ракия, мас и оцет, равни части се смесват с 10 счукани аспирин;се разтрива тялото, завива се, докато се изпоти.
Петрана Стоянова Върбанова, р. 1914 г. с Долапите, Русенск)
намокрят се вълнени чорапи с ракия и се овлажняват непренато, докато спадне температурата.
Петрана Стоянова
смес от ракия и камфор, пипер дървено масло се използва за триване.
Цани Гинчев. "Нещо по българска народна медицина". Сб.Я кн. 3,С, 1980, с. 113
Риза, напоена с ракия се облича на болния, завива се и се ост да се изпоти.
Цани Гинчев с. 116
Треска:
цяла сухоземна жаба се накисва в ракия, докато излезе слу Дава се на болния да пие от сместа, след което той повръща.
Цани Гинчев с.93
Главоболие и мигрена:
цветовете и листата на бялата или жълтата комунига се накисва в силен спирт или ракия, та престояват така 10-15 дена течността се топи памук и се налага три пъти на ден място където боли главата.
Йеромонах Н.Калчев, свещеник И.Кюнцле. Български и германски лечителски рецепти и процедури в миналото. С,1992,с.13 триста мл.ракия и десет гр. камфор се смесват. С мокри кърпи сместа се налагат главата и челото, докато главоболът отмине (за лятото).листата на билката седеф (рута) се счукват, поливат се с ракия и
се налага компрес на болното място, който се държи цяла нощ.
Йеромонах Калчев с.26
един настърган сапун се смесва с белтъка на две яйца и сто и петдесет милилитра силна ракия и се разбива добре - полученото се изсипва на кърпа и се налага върху челото и слепите очи.
Йеромонах Калчев с.46
Илина СИРАКОВА, Елена ТАБАКОВА "Ракията на българина"
Цялата статия...

| Категории: »
(на)здраве,
ракия