Битката зад бара - а защо не РОМ?
От: Sillveto on 16:06
Когато стане дума за пури, първият въпрос, който си задават хората неизбежно, е кое питие върви най-добре с тях. За много ценители той е важен почти колкото вечният рефрен to be or not to be. Естествено първото, което на 90% от аудиторията ще й дойде на ум, е коняк. Оттам ще се завърже люта битка с останалите 10% почитатели на скоч уискито (или бърбън, ирландско, а защо не и ром?). Спорът е абсолютно неразрешим на пръв поглед и затова трябва да се въведат ясни правила:
Обикновено изборът на алкохолно питие, което да подхожда към конкретна пура, се прави, както сомелиерите подбират храна към виното, тоест, като се вземе предвид относителното значение на вкусовете. Пурата винаги носи силни усещания и затова заслужава по-тежко питие, нали така? Годините, през които т.нар. кафяви алкохолни напитки отлежават в дъбови бъчви, придават един тежък вкус, подхождащ много добре на повечето пури.
По всичко личи, че относителното понятие тежест може да се възприеме като първо и много показателно правило. Логично изглежда, че пура с плътен аромат ще подхожда към напитка с по-плътно тяло, докато по-меките пури вървят по-добре с меки питиета. Една класна и мощна като въздействие пура би взела превес над леко питие, докато напитка с по-плътен аромат ще притъпи усещането от леката пура. И въпреки очевидната логика това правило съдържа в себе си два проблема. Първо, както при всички обобщения, то невинаги е вярно - често най-приятните изненади са съчетания между тежка пура с леко уиски и обратното. Второ, това правило е по-подходящо за избягване на грешки, отколкото за намиране на идеалните партньори.
Вечните комбинации се получават, когато сложните вкусове и на пурата, и на питието се слеят в едно цяло т.е., когато скритите им характеристики излязат на преден план. Пура, която допреди малко не се е отличавала с нищо, изведнъж след две глътки замирисва неустоимо на какао; комбинираме я с друго уиски (например с дъх на портокалова кора) и когато се съчетаят, изненадващо започва да се долавя орехов вкус. Да познаваш предварително подобни добри комбинации, си е за завиждане и е доста по-сложно от обикновеното сравняване на относителната тежест. Наситените с аромати на подправки пури със соленоват характер направо се издигат нагоре, когато се съчетаят с no-сладки питиета, защото вкусовете им се допълват и придават оттенък на препечена филийка или ядки. Други съчетания обаче се оказват сполучливи именно заради подобните елементи: пура с ароматен дъх на дървесина подхожда например много добре към скоч уиски с опушен вкус. Шоколадовите и сладникавите пури с аромат на кожа вървят много добре със сладък бърбън или ром.
В крайна сметка всяко едно от класическите питиета, които подхождат към пурите - ром, коняк, скоч уиски и бърбън имат основания да претендират за хегемония.
В няколко поредни броя ще обърнем внимание на всеки един от класическите партньори на пурата, а за „десерт" ще разгледаме и по-нетрадиционните предложения, като водка и порто например. Ще започнем с комбинацията, която не е свръхпопулярна, но винаги е била естествена за пурите.
Ром
Географски погледнато, ромът претендира, че е идеален за брак с всяка една пура. И захарната тръстика, и тютюнът, от който се приготвят и двата продукта, виреят при едни и същи климатични условия. Както към всяко друго нещо, и към съчетанието между пури и алкохол може да се приложи принципът на регионалното сходство. Да вземем например виното и храната - там този принцип обикновено води до зашеметяващи резултати. Съвсем логично е местните продукти да подхождат към местните вина така, както тютюнът подхожда добре към рома. Излишно е да се отбелязва, че насладата от последните две ще бъде още по-голяма, ако са поставени в тропическа обстановка. Мекият климат и безгрижният начин на живот допринасят за създаването на настроение, което те кара да пушиш и да пиеш безспирно. Затова и няма нищо чудно в това, че Куба - страна, в която растат тютюн и захарна тръстика, произвежда най-добрите пури и най-добрия ром в света. По традиция карибските производители на пури пиели ром, защото това така или иначе е традиционното питие, произвеждано там, където работели. По същата логика и хората, които правели ром, пушели пури, тъй като на практика са били заобиколени с тях. Местните се наслаждавали на удоволствието от рома и пурите и, съзнателно или не, създали традиционна връзка между тях.
Трябва да се има предвид, че ромът е приготвен от суровината, от която се получава захар. А захарта, както е известно, върви с дима така, както шоколадът със солени ядки. Противоположните вкусове се допълват перфектно взаимно, като единият отнема тръпчивия характер на другия, а вторият задържа склонността на първия да втръсва. Не е необходимо ромът да е много стар, за да ни предложи присъщия си сладък вкус. Тази напитка е вече относително евтина и това я прави идеалното питие за компания на една добра пура.
Този аргумент обаче естествено има и слабо място. Не всеки ром е произведен на Карибите или в тропиците. Тръстиката определено е тропическо растение, но често се пренася на големи разстояния под формата на меласа, за да ферментира и да бъде дестилирана в промишлени условия, с което малко или много се губи традиционният й вкус. Ромът може да бъде най-фино дестилиран, дали не може да бъде изкуствено ароматизиран? Съставките също варират и от чиста тръстика стигат до долнокачествена меласа.
Още повече съвременните производители на пури не са способни да ограничават пиенето само до рома. Колкото повече светът става космополитен, толкова повече алкохолни питиета се появяват на рафта. А и тютюнът не расте и не се свива единствено в Карибите и Централна Америка.
Има ценители, които за нищо на света не биха си поръчали ром, за да изпушат любимата си пура в някой от най-изисканите барове. Същите хора обаче, попаднали на осеян с палми плаж на залез слънце, биха се почувствали в рая, ако придружат пурата с чаша истински ром. Всичко зависи от настроението, нали?
Havana Club Anejo Reserva - Пие се чист, със или без лед. Преди да отпиете, оставете няколко мину¬ти питието да вдиша. Много добра хармония от аромати - нотки на кокос, канела и малко кедър.
Havana Club Anejo 7 anos - Kakто и Anejo Reserva се пие и чист, и с лед. Кристален карамелен цвят, долавя се мъдростта на годините, мекотата и автентичността на дъба и захарната тръстика.
Чувството на носталгия и ретро-звучене от 20-те и 30-те години на Стара Хавана с бохемската интелигенция, авантюристичния дух и бурните кубински нощи са есенцията на този ром.
Bacardi 8 - сочна смес от ванилия, карамел и лакриц с елегантна сложност и деликатна завършеност. Изключително добре подхожда към тежки пури.
Aniversario Pampero - изключителният финес смекчава силното присъствие на захар, мед и подправки (джинджифил, карамфил, канела и чай). Подхожда към вкуса на шоколад и кожа в пурите, като се стреми да ги подчертае.
Appleton Estate Distilled 21-years-old - нос, изпълнен с вани¬лия, дъб и карамел с масло, последван от сладка дървесина, орехи и лакриц. Сладкото изпълва грубите петна в пурата.
Montecristo Rum 12 Years Aged - сладка меласа с кленова захар, ванилия и джинджифил за завършек.
Mount Gay Extra Old - ванилия, цитрус и джинджифил в откровен ром със средно тяло. Подхожда си много добре с пури с подобна структура и разкрива невероятни съчетания.
RHUM BARBANCOURT ESTATE RESERVE - изобилие от кокос, сметана, но съдържа и лек маслен привкус, който е резултат от дестилацията. Подходящата пура го превръща в цветя и подправки.
Списание "Бакхус", брой 59
| Категории: »
