От: Sillveto on 15:51
Из приказката на Шарл Перо „Спящата красавица”
„Принцът влязъл...Ужасна тишина царяла в замъка. Навсякъде имало прострени тела на хора и животни, които изглеждали мъртви. Но принцът разбрал по пъпчивите носове и зачервени лица на вратарите, че те само са заспали. И чашите им, в които имало по още няколко капки вино, показвали ясно, че са заспали, както са пили.”...
- Да отпием по една глътка от виното, което дегустираме! За виното, което носи наслада и е за всеки дегустатор достойна награда.
Из приказката на Шарл Перо „Спящата красавица”
„Принцът най-сетне влязъл в една стая, цялата позлатена, и там пред очите му се открила една невиждана гледка: Върху леглото с повдигнати завеси лежала принцеса, красива като зората. Той се доближил и изпълнен с трепет и възхищение, коленичил пред нея. И тъй като краят на магията бил дошъл, принцесата се събудила, погледнала го нежно и му казала:"Вие ли сте принце мой? Много дълго време ме оставихте да чакам.” ...
- Да вдигнем тост с чаша отлежало вино, което нас ни очаква. За отлежалите вина, които събуждат у нас любопитство.
Из приказката на Шарл Перо „Котаракът в чизми”
„Очарован от добрите обноски на господин маркиз дьо Караба също като дъщеря си, която вече била безумно влюбена в маркиза, и възхитен от големите му богатства, след шестата чаша вино царят казал: "Господин маркизе, от вас зависи да станете мой зет". Маркизът се поклонил ниско, приел честта, която му направил царят, и още на другия ден се оженил за принцесата. Котаракът станал благородник и вече само за развлечение тичал след мишките.”...
- Да вдигнем наздравица за домакинята на нашата трапеза, която ни оказа честта да ни сготви Телешки медальони с вино по рецептата на Диана Славова. За здравето и благородството на тези две жени!!! Наздраве!
Из приказката на Вилхелм Хауф „Студеното сърце”
„ – По-добре е да се задоволяваш с малко, отколкото да имаш злато и имот, но да си със студено сърце”...
-Да вдигнем наздравица с искрящо червено вино. За Деня на влюбените и техните горещи сърца!
Из произведението „Малкият принц” на Антоан дьо Сент Екзюпери
„Необходими са обреди.
-Какво е обред? – каза малкият принц.
-И това също е едно отдавна забравено нещо – каза лисицата. То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час – различен от другите часове.
Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята." ....
- Днес не е четвъртък, но е традиционен празник на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Да вдигнем наздравица с вино за всички, които почитат днешния празник. Наздраве!!!
За това как един виц може да стане наздравица
Изморена от дългият път най-после Снежанка си легнала и заспала в леглото на най- малкото джудже. Върнали се джуджетата и така, както е в приказката казали едно след друго:
-Ах, кой ми е ял с лъжичката?!
-Ах, кой ми е ял от паничката?!
-А най-малкото джудже, като видяло, че Снежанка е легнала в неговото легло казало:
- Ах, кой ми ял с лъжичката?! Ах, кой ми ял в паничката?!
Наздраве! Гасете лампите. И да си лягаме.
Откъс от книгата на Иван Хаджийски „Бит и душевност на българския народ”.
„В Тетевен големите веселия ставаха от Коледа до Ивановден, когато ден през ден бе празник, когато всички гурбетчии – занаятчии и търговци - се бяха върнали. Това бе време на непрекъснати веселби, гуляи, свирни и песни. Приятели се събираха и от къща на къща се изреждаха да ядат, пият и се веселят с всичката доброта и широта на душите в този прекрасен град.
В Троян зимно време изнася в снега на пътя запалени печки, пържеха в тях пържоли и пиеха вино направо от менците.
В Дряново гостето, като се шенлисаше(развеселеше) и почваше да пее и вика „ихуу”, съседите почваха да го закачат:
- Няма ли да опитаме и ние от виното!
- Чиста работа, може, може, дръж... – дръпваха трапезника от трапезата, прехвърляха го през тарпазана, през стобора, в съседния двор, и старото предфилоксерно, което лепнеше от гъстота, сред общ вик, веселие и закачки почваше да тече по трапезника в чашите на комшиите.
.......
Олелията се носеше над каменните покриви в цяла Копривщица, огласяна в околните върхове и долини. Щом утихнеше, значеше, че дружината е влязла в някой двор. Тук на двора върху конете им подаваха бъклица или чаша с вино и мезето. Но Дели Пройчо, бащата на Рашко Маджаров, можеше да изкарва ата си по дървената стълба на втория егаж и там да получи бакшиш: черпня и мезе.
Напълнеше ли се на някого търбухът, то не можаше вече да налива вътре, почваше да сипва виното на коня на гривата.
И модюринът завиждаше на анадолиите. Като ги гледаше, викаше им „чорбаджии”:
- Ето на, това е живот.”
Из книгата на Николай Хайтов „Шумки от габър”
...
Една топола, разголила бедра, се мъчи да съблазни престарял дъб. До нея край пътя един просяк с отворена рана, загърнат в дрипи от лишеи. В сянката му сластолюбив ясен стиска в прегръдките си девствена елша. Пияница върба залита край реката и топи във водата зачервеното си чело.
Източник: виното.ком
Цялата статия...
Пия за това – моите истински приятели да умрат, и не просто да умрат, а да бъдат застреляни на своя 145-и рожден ден. Да бъдат застреляни от ревност, при това от основателната ревност, която са предизвикали у някоя млада и красива 19 годишна манекенка! 
| Категории: »
